Само едно малко прозорче светеше още…
Тестът е дело на колективен труд на колеги и приятели, с които заедно работехме в началото на новото хилядолетие, когато школите за седмокласници набираха скорост. Вече не се помни кой кои точно въпроси е съчинил, така че в този случай мога да се представя само като съавтор на една обща работа. https://www.bogdandichev.com/
- Поставете пропуснатата дума в цитата!
“Оня, който разказваше, беше един висок мъж с дребно и надупчено от …………….. лице, с дълги сиви мустаци и лукави дръзки очи.”
А) тръните
Б) куршумите
В) шарката
Г) комарите
- Какво е “счупен бан”?
А) Израз, аналогичен на “пукната пара”.
Б) “Бан” е катинар на румънски – изразът означава “да ограбя някого”.
В) Част от револвер, без която той не може да стреля – ударник.
Г) Дръжката от знамето на Странджата, която е счупена в боя.
- Кога хъшовете устройват концерта, цитиран в следното изречение (за да не се досетите, някои думи умишлено са пропуснати от цитата)?
“Скоро концертът, устроен от тримата ………….. се усили още повече от гръмогласното ……………… на Македонски и от тънкото пискливо ……………… свирене на Странджата.”
А) Когато са пияни и пеят революционни песни.
Б) Когато спят.
В) Когато играят представлението на пиесата “Изгубена Станка”.
Г) Когато свирят на улицата, за да изкарат малко пари.
- Каква е художествената цел на Вазов в повестта “Немили-недраги”?
А) Да обезсмърти делото на българските герои.
Б) Да порицае следосвобожденските апатия и бездуховност на поколението, забравило народните синове.
В) Художествената задача на Вазов е нееднозначна: повестта и обезсмъртява героизма на хъшовете, и заклеймява безнравствеността на новото време.
Г) Вазов иска да разкаже за своята младост и за пребиваването му сред хъшовете в Браила, тъй като писателят е прототип на образа на младия Бръчков.
- Как разбирате твърдението, че в произведението на Вазов се открояват два повествователни плана?
А) Вазов разказва всеки епизод два пъти по-подробно от другите писатели.
Б) Вазов разказва за двама герои едновременно – Македонски и Бръчков.
В) Вазов разкрива и мъченическата, несретническа участ на емигрантите, и поривите на техния героичен дух.
Г) Вазов представя два етапа от националноосвободителното движение: подготовката за бунта и славното сражение при Гредетин.
- Какво пише на знамето, което Бръчков намира в сандъка на Странджата?
А) “Свобода или смърт”.
Б) “Свобода…”
В) “… или смърт”
Г) Нищо не пише – въпросът е подвеждащ – върху знамето се вижда бродерия на лъв, изправен на задните си лапи.
- Защо кръчмата на Знаменосеца е наречена “народна”?
А) Защото думата “народен” е почетно звание, слово, изразяващо висшата нравствена ценност на емигрантите, които се събират в кръчмата на Странджата – България, народ, свобода.
Б) Защото в нея се събира само простолюдието, само обикновеният народ.
В) Защото условията в нея са мизерни, а цените са достъпни за всеки.
Г) Защото нейните посетители са храбри и жертвоготовни българи, които копнеят да умрат за свободата на своя народ.
- Лирическото отстъпление във втора глава на повестта изпълнява ролята на ретардация по отношение на нейната композиция. Какво означава това?
А) То е една реторична градация.
Б) То забавя художественото действие.
В) То въвежда антитеза на основната идея в повестта.
Г) То представя отминал в хода на сюжетния развой епизод.
- Защо хъшът Владиков ходи с цилиндър?
А) Защото той е част от актьорския му костюм по време на представлението.
Б) Защото е предрешен като белгийски поданик, за да се крие от властите.
В) Защото има пари и живее по-добре от другите хъшове, а и общественото му положение изисква да бъде официален.
Г) Владиков е истински хъш и въобще не ходи с цилиндър – въпросът е заблуждаващ.
- В речта на Странджата изразът “…аз със старите си кости пак ще зема байрака…” е:
А) Метонимия, която изразява безсилието на тялото и непобедимостта на духа.
Б) Ироничен израз, с който старият знаменосец изразява неверието си, че отново би могъл да се бие за свободата на отечеството.
В) Риторичен въпрос, с който Странджата иска да запита съратниците си кой ще го последва в боя.
Г) Хипербола, която изразява исполинската мощ на стария четник и яростта му в битките за свободата.
- Посочете как метафорично могат да бъдат равнопоставени в повестта знамето на Странджата и неговите “съдинки и шулци”.
А) Когато хъшовете хапнат и пийнат от винцето на Странджата, те почват да мислят за битки, подвизи и за левския байрак.
Б) Съдинките и шулците са част от покъщнината на Странджата, както и “литографическата картина”, на която е изобразен хайдушкият байрак.
В) Шулците с виното разпалват кръвта и се вдигат нависоко, същите неща са характерни и за знамето: вдига се нависоко, разпалва кръвта.
Г) Странджата води сега низово съществуване, но ролята му на вдъхновител и водач е същата – да сплотява своите окаяни, но героични събратя около непомръкващото знаме на бунтовния дух.
- Какво прави Македонски, преди да премине по дъската?
А) Плюе си на ръцете.
Б) Съблича си кожуха и го хвърля отсреща, за да може да пази равновесие.
В) Прекръства се.
Г) Затиска дъската с камък, за да не му се изплъзне изпод краката.
- Поставете на мястото на многоточията в цитата правилната тройка от думи и изрази:
“Додето имаме ……….и ………, и ………. в жилите си, и ……….. в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас”.
А) ………………….саби и пушки, и гняв . ….…………….и любов ……………….
Б) …………………барут и знаме, и сила ………………….и омраза………………..
В) ……………..Балкана и гората, и живот …………………и пулс………………….
Г) ………………….ръце и крака, и кръв …………………и огън………………….
- Поставете пропуснатата дума в цитата:
“Двама учители, избягали от Диарбекир, продаваха ……………. на площада. Но скоро се лишиха от това предприятие, като не можаха да заплатят тежката такса за правопродаване, наложена от градското управление.”
А) печени кестени
Б) сладки сухари
В) лимонада
Г) топъл чай
- Как в пейзажа на Х-та глава традиционните символи на живота – огънят и водата – са представени като художествени образи на смъртта?
А) Странджата умира – изгаря го вътрешен огън и моли Бръчков за последна глътка вода.
Б) Турската войска сразява с огън хъшовете край малкия поток, докато те утоляват жаждата си.
В) Когато влахът извиква “Караул!”, откъм реката се задава конна жандармерия, която открива огън по Македонски.
Г) Животоструящият Дунав е скован от безжизнен лед, отсреща светят опасните огньове на турските караули, които са смъртна опасност за дръзкия хъш.
- Посочете невярното твърдение!
А) Македонски убива влаха, защото този безразсъден човек застрашава цялата му мисия, а хъшът няма право на неуспех: той не принадлежи на себе си в този момент, а на народа и родината.
Б) В конфликта на Македонски с влаха се сблъскват историческата съдбовност на България с един дребнав инстинкт на скъперничеството и егоизма.
В) Безразсъдното упорство на влаха не е продиктувано от любовта му към дома, а от едно изродено чувство за собственичество – затова и той не приема твърде щедрата цена ( два франка ) за тази нищожна за него вещ.
Г) За влаха тази дъска е безценна, затова и той я брани така ожесточено: през процепа, който Македонски отваря, в тази мразовита нощ би нахлул гибелният студ, който може да погуби цялото му домочадие. А за гневливия хъш дъската не е толкова важна – той би могъл да я задигне от някоя друга, пустееща колиба.
- Защо Македонски не споделя нито с баба Тонка, нито с Левски огромните опасности, от които по чудо се е спасил?
А) Защото истинските герои нито се оплакват, нито се хвалят – за тях това е дълг, а още повече, че пред Левски, който живее в непрекъснат риск, споделянето на каквато и да е опасност би изглеждало нелепо.
Б) Защото тези опасности за Македонски са нищожни – през целия си живот опитният революционер се е сблъсквал с много по-рисковани ситуации, така че преминаването на Дунава за него е нещо обикновено.
В) Защото е премръзнал и няма сили да говори.
Г) Защото е запъхтян и изнемощял и трябва да почине, а после веднага да поеме обратния път, докато не се е разсъмнало.
- Какво можете да поставите за смислова връзка между двата израза, като имате предвид цялостния прочит на избраните глави от Вазовата повест?
Патриотическа поема –––––––––– Един топ на Гредетин
А) Македонски пее патриотични песни – Македонски се бие за България
Б) Бръчков – “мечтател, идеалист, ветреник” и – герой
В) Владиков организира представление – Владиков умира при Гредетин
Г) Хъшовете – достойни за поетическа прослава за Гредетинския бой.
- Защо в края на повестта Македонски работи с лявата ръка?
А) Защото дясната му е изсъхнала от раните.
Б) За да може винаги при нужда да отдаде чест на строгото си и взискателно началство.
В) Той винаги работи предимно с нея – Вазов изрично подчертава при описанието на Македонски, че той е левичар.
Г) Дясната му ръка е откъсната от граната в боя.
- Защо заглавието “Немили-недраги” е двусмислено спрямо съдържанието на повестта?
А) Защото е свързано и с фолклора, и с Ботевата поезия: в този израз са проявени едновременно и богатството на българската народна песен, и силата на Ботевото поетическо слово от стихотворението “На прощаване”.
Б) Защото означава, че хъшовете нито са мили на турците, нито са драги на румънците.
В) Защото в него има двукратно повторено отрицание.
Г) Защото е ориентирано от Вазов и към епохата на тежките несгоди за българските емигранти, поели пътя на освободителното дело, и към следосвобожденската епоха на нравствено падение, когато са забравени националните ни герои.
Стар дунавски град
- Посочете неверния отговор! Каква е ролята на описанието на сивото ежедневие в края на ІІ глава?
А. Описанието е контрапункт на героичните съновидения на Бръчков, то рязко променя емоционалния тон на разказа.
Б. Описанието носи внушение за пасивните аспекти на героичното, за силата на хъшовете в безизходицата да запазят вярата си.
В. Светлината на деня още по-безжалостно разкрива мизерията, в която живеят хъшовете.
Г. Денят носи трезвия поглед към ситуацията – героите се “приземяват” в своето нерадостно битие от илюзорния свят на идеалите и мечтите си.
- Открийте най-пълния и точен отговор! Защо трета глава е идейно-емоционален център на повестта?
А. Защото трогателно описва ежедневието на хъшовете.
Б. Защото героите изпитват духовна близост, имат общи мечти и идеали.
В. Защото с бащинското си поведение Странджата успокоява своите другари.
Г. Защото в тази глава са преплетени и низовият, и високият героичен план на повествуванието в речта и действията на героите.
- Открийте най-пълния и точен отговор! Топосът на кръчмата е късче от родното пространство, защото:
А. Тя е единственото убежище за хъшовете, където те намират не само храна и подслон, нужни за физическото им оцеляване, но и духовна и морална подкрепа.
Б. Там героите могат да спомнят героичните си дни и истината за миналото.
В. Странджата е българин и всички посетители в кръчмата също са българи.
Г. Хъшовете са самотни и бедни, а в кръчмата намират приятели.
- Открийте най-пълния и точен отговор! Защо речта на Странджата е върхов момент в изживяванията на героите?
А. Странджата обединява хъшовете и ги сдобрява, защото те не бива да се карат помежду си.
Б. Речта ги сближава, извиква славните спомени и събужда националната им гордост.
В. Речта припомня на хъшовете, че те страдат не за себе си, а за България.
Г. Речта обединява героите, възвръща им гордостта, осмисля мъченичеството им – свободата на поробеното отечество е свят идеал, който заслужава всички жертви.
- Как преминаването на реката за пореден път разкрива хладнокръвието и спокойната решителност на Македонски? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Той стъпва на “импровизирания мост” и без да се колебае, минава.
Б. Съзнава огромния риск, но се прекръства и преминава.
В. Съзнава огромния риск, а опитността, каленото му тяло и мъжественият му дух на български апостол, му помагат, стъпил на на “импровизирания мост”, да премине “благополучно на другата страна”.
Г. Въпреки че вижда зловещите тъмни води на Дунава, вещаещи грозна смърт, не се поколебава и смело, залагайки живота си, преминава.
- Преминаването на Македонски край караула е представено в духа на авантюристично-приключенското преживяване. В съзнанието му се борят различни чувства – посочете най-точния отговор!
А. Трепетен копнеж по скорошната и близка среща с родината, радост, че е напуснал негостоприемната Румъния.
Б. Тревожи го единствено мисълта за дебнещите опасности.
В. Повествователят “споделя”, че в такъв момент е възможно героят му да е изпитал чисто човешки страх и спонтанно желание да се върне.
Г. Трепетен копнеж по скорошната и тъй близка среща с родината, тревожната мисъл за изключителната опасност, която му предстои да преодолее. Дори повествователят “споделя”, че в такъв момент е възможно героят му да е изпитал чисто човешко чувство на страх. Но героят не се поддава на паниката.
- Открийте най-пълния и точен отговор! Кратките диалози между Македонски, Левски и баба Тонка са показателни за това, че:
А. Героите говорят сдържано, точно, без излишни думи
Б. Баба Тонка познава в среднощния си гост заклетия хъш, а Левски проявява своя изключителен характер на “фантом” и конспиратор.
В. Болката от измръзналите крайници, опасностите, от които по чудо е оцелял са неговият скромен принос за свободата на България и затова не заслужават да бъдат споделени с великия син на родината.
Г. Героите говорят сдържано, точно като хора на действието; баба Тонка познава в среднощния си гост заклетия хъш, а Левски проявява своя изключителен характер на “фантом” и конспиратор. Болката от измръзналите крайници, опасностите, от които по чудо е оцелял Македонски са неговият скромен принос за свободата на България и затова не заслужават да бъдат споделени.
- Открийте най-пълния и точен отговор! В 17 глава Вазов изразява своя замисъл за красотата на нравствения порив в името на България:
А. С проследяването на индивидуалната съдба на всеки един от героите.
Б. Чрез внушението за всеобщия героизъм.
В. С проследяването на индивидуалната съдба на всеки един от героите и предимно на Бръчков; внушава се всеобщия героизъм, изразен в конкретните портретни рамки на личността.
Г. Чрез трагичните съдбите на Хаджият, Попчето и Владиков.
- Какви са идейните послания на сцената, представяща сблъсъка на Бръчков с азиатеца? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Невзрачният и неопитен довчера Бръчков реализира своето поетическо слово на една “поемка”, побрала енергичния импулс на младата му патриотична душа, в един сюблимен, героичен жест, в който гибелната сила на неговия размах изразява пресътворяването на романтичния му идеализъм в действените щрихи на историята.
Б. Действеният героичен жест на Бръчков събира в себе си цялата омраза на хъшовското войнство към тиранията, към азиатския примитивизъм и жестокост на поробителя.
В. Сблъсъкът с чернокожия азиатец легитимира Бръчков като герой, достойно реализиращ свещения завет на Странджата – негов идол и знаме.
Г. Действеният жест на младия хъш е израз на омразата към робството и тиранията и на укрепналото героично начало у достойния приемник на хъшовските идеали.
- Как е внушено достойнството на българския хъш чрез поведението на Бръчков и Македонски при идването на турските подкрепления? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Художествените детайли в изображението на Македонски в кулминационния момент на боя и словесният жест на Бръчков преди смъртта му, внушават нравствено-духовните сили, волевата мощ и всепогубващия устрем на тялото, но и всеотдайната преданост към съидейника, към брата по съдба, осмисля смъртта в битката като висша проява на героизма.
Б. Македонски защитава юнашката си чест в сюблимния момент на боя, като мобилизира духовната си и физическата си воля в саможертвения устрем, а Бръчков умира достойно, загинал върху топа – символ на революционната непримиримост и героичната жертвеност на хъшовското емигрантско войнство.
В. Поведението на Македонски в сюблимния момент на боя е логически мотивирано от същността му на авантюрист и герой, а словесния жест на Бръчков преди смъртта внушава единението на хъшовете в битката, в която мисълта за себе си отстъпва място на мисълта за другия.
Г. В логиката на цялостната му характеристика Македонски е представен като пълнокръвен образ, който търси силните усещания и истински живее чрез тях, а Бръчков загива като герой – мечтана смърт за всеки хъш.
- Защо в самия край на творбата Вазов “пожелава” смъртта на Македонски – един от най-колоритните образи в повестта? Посочете неточния отговор!
А. Македонски е най-виталният герой на творбата и неговата съдба е израз на гнева и възмущението на родолюбеца и патриота Вазов от настъпилата след освобождението нравствена катастрофа в българското общество
Б. Македонски е доказал своята жизненост и съвършеното си умение да оцелява при всякакви ситуации – успява да премине Дунава при изключителни обстоятелства, успява да оцелее в ожесточената битка при Гредетин, дочаква сбъдването на своя идеал и животът му вече не е безсмислен, безперспективен.
В. Чрез риторичното възклицание Вазов отправя художествено послание към поколенията, в което звучат горестта, покрусата и протеста на неподправения му патриотизъм, на дълбоката му искрена любов към родината.
Г. Последните фрази съдържат авторовия протест, че обществото е допуснало подобно отношение към най-заслужилите народни синове.
- Какво въздействие оказва речта на Странджата върху хъшовете? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Ентусиазираните хъшове изявяват своето възхищение и преклонение в слово и действие.
Б. Песента на трогнатите хъшове осмисля гордото им желание да засвидетелстват уважението си към славния знаменосец.
В. Всеки по своему изразява одобрението си за “кръщението на Бръчкова в хъшовството”.
Г. Всички хъшове са трогнати и изпълняват революционна песен, която е израз на духовен ентусиазъм и революционна готовност.
- Защо V глава е тъжен разказ за мъченическата смърт на Странджата? Посочете неточния отговор!
А. Защото болестта на Странджата протича бързо и читателят е съпричастен към страданието.
Б. Защото е трогателно славният знаменосец да умре страдалчески – не в Балкана, където го водят мечтите му, а покосен от болестта, изоставен в негостоприемната румънска земя.
В. Защото смъртта винаги предизвиква мъчителен разговор, а Странджата умира самотен и без своите другари, далече от родината.
Г. Странджата умира гордо, без да успее да предаде идеалите на бунтовническата идея и мъченически, с разкъсващите терзания за невъзможността да развее отново байрак в Балкана.
- Кои детайли внушават промяната на обстановката в кръчмата на Знаменосеца след болестта на Странджата? Посочете неточния отговор!
А. Угасналото огнище и разхвърляните в безреда прашни и немити съдове маркират царуващото запустение.
Б. Огнището е загаснало, лавицата е пуста, няма ги шумните посетители.
В. Огнището е загаснало, болният страда от пристъпите на болестта, няма никаква храна и лекарства, другарите му липсват и Странджата е угнетен.
Г. Огнището е загаснало, в него се е свила змията – символ на запустението, лавицата е празна, картините са потънали в прах.
- Как тълкувате поведението на хъшовете след заболяването на Странджата? Посочете точния отговор!
А. Всички, освен Бръчков, напускат кръчмата, сполетени от болести, които сломяват духа им.
Б. Всички, освен Бръчков, напускат кръчмата, за да търсят препитание, да крадат или да искат на заем пари от румънските богаташи.
В. Всички, освен Бръчков, се разделят със Странджата, като му обещават своята духовна подкрепа.
Г. Всички, освен Бръчков, напускат кръчмата, защото над тях надвисва прокобата на глада, защото високите идеали не могат да ги опазят от нуждите на битието.
- Каква е художествената функция на портретното описание в първа глава? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Запознаване с действащите художествени персонажи.
Б. Индивидуализира очертанията на ярки литературни герои, изстрадали, измъчили се от суровия живот
В. Конкретизира облика на българския хъш.
Г. Разкрива образите им като обобщен символ на българския героичен дух, запознава ни с личностите, които не само фигури в сюжетния ход, но и градители на историята – родолюбци с извисена нравственост, поели кръста на мъченичеството в името на родината.
- Как изглежда Странджата и каква е действената му характеристика? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Като домакин, духовен баща.
Б. Като боец ветеран, стар хайдутин, проливал кръвта си за България, идеализиран образ.
В. Като духовен баща, предтеча на зорницата на българското освобождение, по чието лице личат белезите на себеотрицанието, защото мъките, борбите и лишенията са набраздили облика му на суров и жертвоготовен войн, закърмил с кръвта си великото дело на свободата.
Г. Като жертвоготовен родолюбец, погубил живота си и здравето си във всеотдайна служба на отечеството.
- Как е представен Македонски? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Като приключенска и буйна натура.
Б. Като обаятелна, харизматична личност с ярък артистичен темперамент и същевременно представител на действения героизъм, на себеотрицанието,на силата на духа и патриотизма.
В. Като колоритна личност, странна комбинация от волеви характеристики, магнетичност и всеотдайност.
Г. Като революционер, бивш войвода на чета в Македония.
- Как е представен Хаджият? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Като образ, в който Вазов кратко, но съдържателно е въплътил живите характеристики на нищетата и мизерията, житейската жестока орисия на бунтовника.
Б. С конкретни и пластично изобразителни художествени детайли.
В. С физиономистичните белези на умората и безсилието.
Г. С живите щрихи на художествения жест.
- Кой е Попчето? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Интересна фигура от повестта, жив свидетел на героичната история на българската нация.
Б. Бивш служител на Бога, избрал по-възвишената “религия” – всеотдайната преданост към отечеството.
В. Служител на Бога и на родината, оставил расото и приел кръщенето на барута и кръвта, слял действената реализация на героизма си с духовните опори на светата църква.
Г. Преждевременно остарял от грижи революционер.
Замръзналият Дунав
- Защо Македонски е избран за опасната мисия – срещата с Левски? Открийте точния отговор!
А. Македонски сам предлага себе си, защото е нощувал шест пъти у баба Тонка.
Б. Будната му съвест, достойнство и братската привързаност надделяват у него.
В. Пътят е крайно рискован, но и славен, а Македонски иска за себе си слава и популярност.
Г. Защото Македонски е единственият измежду хъшовете, който притежава смелост, ум, хладнокръвие.
- Как е представена водната стихия? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Водите на реката не са благодатни, волни и чисти, а черни, злонамерени, настървени.
Б. Постигнат е ефект на одухотворяване – реката е представена като свирепа – безпощадна.
В. С един замах Вазов рисува едновременно величествения пулс на природата и символно препраща към изпитанията, които очакват пътника.
Г. Постига се грандиозно внушение за мъртвотата на реката, за безжизненост и монотонно съществуване.
- Каква представа се създава за Македонски чрез описанието му по време на преминаването на реката? Открийте точния отговор!
А. Нерешителността, проявена пред незамръзналата река, не е следствие от неговия страх, а от объркаността му: той е слисан, поразен.
Б. Македонски се проявява като човек, който знае във всеки критичен момент какво да стори – как да избегне измръзването, как да остане незабелязан.
В. Необичайният за Македонски жест – прекръстването – илюстрира неговото състояние – чувства се малък и нищожен пред фаталната опасност и се страхува за живота си.
Г. Действията, реакциите, поведението на Македонски се определят от съзнанието му, че не принадлежи на себе си, а на цялото хъшовско братство, на целия български народ.
- Как може да бъде осмислен сблъсъкът на Македонски с влаха? Открийте точния отговор!
А. Не трябва да се тълкува като междуличностен конфликт, а като сблъсък на историческата съдбовност на България с един дребнав егоистичен жест.
Б. Македонски причинява смъртта на влаха само затова, защото няма друга възможност – отстранява един фатален за собствения му живот човек.
В. С този удар се изразява главно омразата към ехидното, злоезично, негостоприемно румънско общество.
Г. Македонски по четири различни начина се опитва да отнеме дъската от влаха: блъска го, заплашва го, подкупва го, убива го.
- Защо боят при Гредетин е картина на героичната проява на хъшовете?
А. Битката при Гредетин се осмисля като една от българските Голготи, където позорът на робството се измива със саможертвата на героите.
Б. Представя героичното битие на хъшовете в крайните му измерения – между низово-ежедневното и неповторимо-величавото.
В. Събитието се представя не само като исторически правдоподобно художествено въздействие, но и като философска препратка към поколенията.
Г. И трите отговора заедно.
- В какво се изразява изпитанието за славяните при трудните условия на бойното поле на Гредетин? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Откритата Гредетинска планина и укрепената турска позиция, които трябва да преодолеят героите.
Б. Преодоляване на силите на по-многобройния враг.
В. Преодоляване на страха за живота.
Г. Сражението е изпитание на физическата и духовна сила пред многобройните изпитания.
- В какво откривате красотата на братските чувства на хъшовете? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Саможертвеният жест на Хаджият към ранения Владиков е израз на братска любов и близост между хъшовете.
Б. Помощта на Македонски, която Бръчков получава в критични мигове.
В. Проследяването на индивидуалната съдба на героите – художествено решение на замисъла за красотата на нравствения порив в името на България.
Г. Разкриване отново на образите в плана на обикновеното и изключителното.
- Как в кулминацията на боя при Гредетин се представя триумфът на славянските сили? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Пресъздава се действителен исторически епизод.
Б. В художествения план се вписва исторически достоверна фигура – капитан Райчо Николов.
В. Основна художествена линия във Вазовото батално изображение е хиперболата като художествен похват.
Г. Художественото майсторство на Вазов превръща този сюблимен исторически миг в народна легенда за българската войнска слава.
- Как мъченическата агония на Странджата е доказателство за стоицизма му? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Агонията на Странджата като доказателство за стоицизма му е представена чрез обезсилването и гасненето на тялото, чрез разликата във външния вид, спрямо І глава на повестта, съчетани с тревогата за съдбата на България.
Б. Агонията на Странджата като доказателство за стоицизма му е представена чрез обезсилването и гасненето на тялото, чрез дълбоката и искрена, човешка загриженост за съдбата на България.
В. Агонията на Странджата като доказателство за стоицизма му е представена чрез обезсилването и гасненето на тялото, чрез мъките, които героят търпи, но не се оплаква.
Г. Агонията на Странджата като доказателство за стоицизма му е представена чрез обезсилването и гасненето на тялото, чрез потресаващата разлика във външния му вид.
- Израз на какво е присъствието на Бръчков до смъртния одър на Странджата? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Присъствието му е израз на чиста нравственост, достойна за истински хъш.
Б. Присъствието му е проява на героизъм, качеството на бореца за свобода.
В. Присъствието му е израз на благоговейно почитание към идеалите на борбата за свобода, достойна характеристика на всеки българин.
Г. Присъствието доказва чиста нравственост, героизъм и благоговейно почитане към идеалите на борбата за свобода.
- Как е внушена идеята за приемствеността в борбата за свобода? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Идеята за приемствеността в борбата за свобода е внушена чрез ритуалното предаване на величествените документи, чрез личния пример на Странджата и чрез символното целуване на светините.
Б. Идеята за приемствеността в борбата за свобода е внушена чрез ритуалното предаване на символите на реалната битка – величествените документи.
В. Идеята за приемствеността в борбата за свобода е внушена чрез личния пример на Знаменосеца: “Вземи, това от мене! Помни Странджата!”
Г. Идеята за приемствеността в борбата за свобода е внушена чрез целуването на светините – символичен жест на почти религиозна почит, не към предметите, а към идеите, заложени в тях.
- Защо смъртта на Странджата е Вазовото обобщение за стоицизма на борците за свобода? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Защото Вазов директно заявява позиция и прави обобщение чрез наречието за начин “тъй” и наречието за време “тогава”.
Б. Защото е използван изразът – “предтечите на зорницата на българското освобождение”.
В. Защото умира най-достойният хъш – Знаменосеца.
Г. Защото в детайлите, в сюжетния ход и в личната оценка на автора е представена една мъченическа смърт и е разкрито едно действено родолюбие.
- Каква е ролята на началното пейзажно описание на декемврийската нощ в град Браила? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Обозначава хронотопа, в който се разгръща сюжетът.
Б. Създава атмосферата на експозицията.
В. Маркира художествената конкретност и задава емоционалния тон на експозицията.
Г. Очертава времепространствената рамка на творбата и едновременно е метафора на безславното и мъчително настояще на хъшовете.
- Кръчмата на Странджата е:
А. Уютно място на човешкото съчувствие и състрадание сред смразяващата самотна пустош на зимната нощ.
Б. Единствената бедна кръчма сред мъртвешки заспалия град, носеща усещането за топлина и светлина, за хорско присъствие.
В. Един малък български кът сред негостоприемната румънска земя, който възпроизвежда модела на родния дом и съхранява спомена за героичното минало на хъшовете.
Г. И трите отговора са верни.
- Открийте неточния отговор! Надписите и изображенията по лавките на българите изобразяват и изразяват:
А. Форма на защитен механизъм срещу бездушното, враждебно и студено румънско общество.
Б. Израз на едно вдъхновено и възвишено действено чувство – патриотизъм, който е духовна опора и лек за изстрадалите от спомените и терзанията души на хъшовете.
В. Своеобразен образноразличителен белег, определящ националната принадлежност – българин – на собствениците на лавките.
Г. Стремеж на собствениците да разнообразят и разкрасят мрачната, сива обстановка на ежедневното им монотонно битуване.
- Открийте неточния отговор! Обстановката в кръчмата на Странджата е изражение на:
А. Своеобразна художествена галерия, въвеждаща в миналото на хъшовете, в друго времево измерение, в пространството на героичното, на подвига.
Б. Всеобхватната мизерия, проникнала и конкретизирана във всеки възможен детайл от обстановката.
В. Двете измерения на времето – героично извисеното и мизерно принизяващото – в пространството на кръчмата, са контрастно съотнесени.
Г. Място за отдих, за почивка, за бягство от жестоката безмилостна действителност, своеобразно “бащино огнище”.
- В какви аспекти и с какви художествени средства се разкрива мъртвилото на студената декемврийска нощ в Браила – І глава на повестта? Посочете обобщителния отговор!
А. Тъмнина, мраз, пустота, тишина, бездвижност, художествени средства.
Б. Подчертана липса на светлина; гъстата отровна мъгла, която задушава; самота и застиналост.
В. Метафоричните образи на мрака, мъглата и студа; общата атмосфера на безлюдност и враждебност; образни наречия и епитети, стилово функционални местоименни форми; отрицателни конструкции.
Г. Ярки илюстративни езикови форми; живописни щрихи на пустинното, безжизненото; внушението за стаена заплаха и дебнеща агресия.
- Кой художествени определители създават метафоричната представа за миниатюрния образ на светещото прозорче? Посочете най-пълния отговор!
А. Контрастът “мрак – светлина”; пространствената опозиция “горе – долу”.
Б. Образът е полярно разграничен – от една страна асоциира потисничеството на робството и несретата на бунтовниците, от друга – бликащата светлина на свободолюбието.
В. Железните пръчки, градацията на прилагателните форми, наречията “само” (внушаващо единичното и изключителното) и “още” (внушаващо устойчивост, непреклонност); инверсираното изречение, което поставя думата “прозорче” в позицията на логическото ударение; яркият контраст с мрака на нощта; символни опозиции; глаголът „светеше“, семантично потискан, или съзнателно изолиран от повествованието в предходните описания.
Г. Опозиционни двойки, художествени детайли, стилови фигури, многозначност на повествователния изказ.
- Как баналното се смесва с възвишеното при представянето на кръчмите с техните имена? Посочете обобщителния отговор!
А. В успоредяването на делничната безликост на ежедневието в кръчмите и високите патриотични стремления на поборниците.
Б. В чисто езиковото проявление на манифестни, шаблонизирани патетични изрази, които същевременно разкриват стихийната енергия на бунтовния дух.
В. С позицията на повествователя, заявена в оценъчните епитети „гръмлив“ и „безсмислен“ и ироничните изрази „се гордееше“, „своя девиза“, „чудновати надписи“ и паралелно с това с родолюбивия и борбен стремеж, проявен в думите, съставящи отделните наименования: „народна“, „лев“, „войвода“, „свободна“, „България“, „Български“ (с главна буква!)
Г. Имената на кръчмите отново успоредяват двата повествователни плана – висок и низов: низовият е проявен в парадната показност на познати, лозунгово изтъркани патриотични формули, в добродушно-насмешливия тон на повествователя, в самата природа на обектите, носещи тези високопарни имена – кръчми и кафенета; високият е свързан с емоционално-ценностния пласт на езика – имената са плод на всеотдайна любов към България, на бунтовната целеустременост, на хайдушкия блян, на спомена за величавото минало и копнежа за жертвени бъднини.
- Като имате предвид предишния въпрос, посочете обобщителния, но същевременно и конкретизиращ отговор! Как в изображенията на тютюнджийските лавки се проявяват едновременно комичното и героичното?
А. Рисунките са една своеобразна визуална реализация на заложената в самите имена на кръчмите опозиция между възвишено и ниско.
Б. Комичното се изразява в неадекватното смесване на фикционално и реално, на рекламност и агресия; величественото е заложено в психологическата мотивация на тези наивни действия – непримирима омраза към поробителя, всеотдайна любов към народа.
В. Комичното се проявява в насмешливото сценографиране на ситуацията, представена от повествователя, в ироничните конструкции „патриотина-тютюнджия“, „добрия турчин“, „злополучния чалмоносец“; в градираното описание на парадоксалните изображения; в определението „обикновена и първобитна живопис“. Величественото се свързва с противопоставянето на човека срещу мъртвото историческо време, обрекло националните ни герои на принудително и неповолно бездействие.
Г. Отново ниският и високият план на повествуване са съвместени: високият е изразен в идейния импулс на преобразуващия акт (битовото се превръща в революционно), в тематичната му основа – националното освободително движение; ниският – в полето и формата на тази изява.
Гредетинският бой
- Каква представа създава интериорът на кръчмата за живота на българските герои? Посочете отговора, който обобщава другите три!
А. Тясната извита стълба моделира образната представа за потиснатост, изгубеност, ниска пространствена, асоциативно и социална разположеност в настоящето.
Б. Пространственото разполагане на героите изразява жестоката истина за социалната им низвергнатост, оскъдността на предметния свят подчертава тяхната немотия, а образните конструкции на илюстративния език въплъщават живата и осезаемата представа за мизерията и неволите на бедността.
В. Бледата светлина и задушливият въздух сетивно подчертават мизерията и нищетата на емигрантският живот – Вазов ангажира петте сетива в създаването на тази картинна пластика – браилската нощ и кръчмата на Знаменосеца: (“топъл”, ”задушлив”, “киселите”, “мъждивите”, “никакъв шум”).
Г. Повторението на числителното “един” не само конкретизира цялостната визия и отделните обекти, като създава ясна, насочваща представа за тях, но и засилва впечатлението за оскъдност, сиромашия, недоимък.
- Каква е художествената функция на картините в общото описание на кръчмата. Посочете отговора, който обобщава другите три!
А. Осъществяват един своеобразен мост между миналото и настоящето, между героичното и мъченическото.
Б. Картините като художествени детайли не функционират изолирано от общата панорама на изображенията – те се съотнасят със света на героите „тук“ и „сега“, като задават няколко смислово значими за цялата повест опозиции: „минало – настояще“, „слава – дрипи“, „победоносност – окаянство“, „фикционално – реално“, „живот – безжизненост“, „борба – бездействие“, но същевременно очертават и перспективата в сюжета на повестта – славните бъднини на героите.
В. Те са материалният аналог на бунтовния стремеж на героите, който е представен вече не в плана на ироничното, а с живите щрихи на героичната летопис, защото редом с тях са изображенията на легендарните боеве на митологични за българското културно съзнание исторически герои – четниците на воеводата Хаджи Димитър.
Г. Картините изграждат паралелите във времето на Вазовата творба – от славното минало, през мизерното настояще, към саможертвеното бъдеще, вписват персонажите на творбата в общия ход на българската история на свободата, отразяват техния идейно-емоционален и ценностен космос.
- Каква е художествената функция на представянето на разговора на хъшовете? Посочете отговора, който обобщава другите три!
А. Той тематизира смисъла на тяхното съществуване – трепетно очакване на свещения миг на борбата за свобода, представя главните персонажи, променя досегашния изобразителен статус на повествованието, изпълнен с тишина, тягостност, наситен с бездвижност и пустота, задава метафоричния код за живия дух на бунта.
Б. Той легитимира най-авторитетните измежду хъшовете: Странджата – водачът, идеологът, крепителят на духа и Македонски – силата, мощта, възмездителния гняв на омразата към тиранина.
В. Той е своеобразно отражение на тяхното ежедневие, само в спомените за славните битки те намират утеха в унизителното си и клетническо съществуване.
Г. Разговорът „оживява“ мъртвилото на нощта, пустотата, мизерията и глада, създава се своеобразната асоциация за живителната сила на свободолюбието, за несломимостта на борбения дух на бунтовниците.
- Каква е ролята на портретното описание на персонажите в първа глава на повестта? Посочете отговора, който обобщава другите три!
А. Индивидуализира героите, представя физиономистичните им белези, които са отражение на мислите, чувствата им и своеобразна биография на изминалия им живот.
Б. Описанието главно цели да очертае уникалното и неповторимото в облика на тримата персонажи – Странджата, Македонски и Бръчков като представители на три революционни поколения.
В. Портретната характеристика е размита межди лично конкретното и типологично обобщаващото – с лицето на всеки един от героите се представя обобщеният образ на българския хъш – герой и мъченик, войн и страдалец, презрян и прославен, немощен и всеотдаен, окаян и борбен, бедстващ и жертвоготовен.
Г. Създава внушението за светостта на подвига и саможертвата – изображението на героите напомня в щрихите и пластиката си принципите на църковната канонична живопис.
- Втора глава според предложения в учебника откъс може да се разграничи композиционно и функционално на следните смислови цялости. Посочете най-точния отговор!
А. Описание на заспалата кръчма, лирическо отстъпление, сънят на Бръчков и отново описанието на пробудената кръчма сутринта, като реалистичното изображение е своеобразна композиционна рамка на II глава.
Б. Представяне на Странджата в атмосферата на стихналия му дом, неговите ежедневни машинални рефлекси на гостилничар, но и неразделността му с револвера – надежда за славни бъднини, свиден спомен за отминалата слава; съкровено съчувственото слово на повествователя, състрадателния тон на братско съчувствие към угнетените и изтерзани герои; величествените съновидения на младия авантюрист – синтез между фолклорно легендарното, митологично възвишеното и исторически незабравимото; новият ден в кръчмата на Знаменосеца – първи ден в живота на младия новопокръстен в хъшовството Бръчков.
В. Реалистично и психологическо сценографиране на интериора на кръчмата и действията на домакина; лиризиран, изпълнен с прискърбието на повествователя план на изображение на мечтите и страданията на героите; метафорична картина, размиваща в калейдоскопичен чародеен кръговрат сън и реалност, легенда и история, достоверно и фикционално; отново визията на горчивото пусто и бездействено време, осъдило българските герои на неповолно бездействие.
Г. Заспиващата кръчма създава психологическото осезание за монотонноста на ежедневието, тя принизява патоса на предишния епизод – спомените за юнашките битки – осъществява прехода между величественото и ниското; лирическо отстъпление, разкриващо мъченичеството на бунтовниците и копнежа им по родината с емоционалната изразителност на повествователя, която провокира и съпричастността на литературния възприемател; красивите и сюблимни видения на Бръчков, като поглед към славата на хайдушкото минало и пророчество за саможертвеното бъдеще на героите, като емоционална проекция на мислите и чувствата на българските емигранти; описание на кръчмата сутринта – отново рязък преход, потискащ с контрастността на обикновеното, делничното, прозаичното спрямо предишната картина, магически пресътворяващ мита за войнската саможертвеност, подвига и безсмъртието.
- Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им функционалност!
| 1. Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници. | |
| 2. Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми, тия отслабнали и обелени от скитане крака. | |
| 3. Докога ще се продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки? | |
| 4. Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. | |
| 5. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня. …. Героите бяха сега кокошари. | |
| 6. Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях. | |
| 7. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоминанията им, мечтите им… | |
| 8. Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. | |
| 9. О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…! | |
| 10. Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Да, защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата: най-високата слава, защото беше непризната и окаляна от презрението. |
- Кои са основните характеристики на повествователното слово в лирическото отстъпление от втора глава на повестта. Посочете неточния отговор!
А. Гражданска ангажираност на повествователния тон, чувство на болка, но и на национална гордост, емоционално-психологически аспект на съпреживяването и сливането със съдбата на героите, в което неусетно и неволно се оказва увлечен и литературният възприемател; противопоставяне на егоцентричния и меркантилен принцип на съществуване на българското следосвобожденско общество.
Б. Богата емоционална гама на изказа, разгърната между възторжената патетичност и тихото, болеещо прискърбие; силна изразеност на риторичните похвати.
В. Образна раздвиженост, сценографираща с пластична детайлност на изображението и ситуативните модели на мизерията и нищетата, мечтите и поривите, униженията и носталгията на народните герои; ярък психологизъм при представянето на ежедневните им борби с живота.
Г. Съкровено изповеден лиризъм, горестен патос, метафорични картини, одухотворени образи.
- Кои са художествените характеристики на епизода, представящ съня на младия хъш Бръчков? Посочете неточния отговор!
А. Богата и образна метафорика, ярка илюстративност и сетивност на изображението.
Б. Динамична напрегнатост на действието, разгърната рамка на художествената визия, успоредяване на панорамни картини и художествени детайли, психологическа наситеност, проявена в широко използвания похват на образния паралелизъм.
В. Сънят като психологически код е отражение на младия, неукротим, мечтателен темперамент на Бръчков, на приключенското му дръзновение и на наивната му представа за привлекателността на емигрантското призвание.
Г. Културни паралели между литературата и фолклора, историята и националната митология, образна и тематична реминисценция на Ботевия поетически свят.
- Цялостно погледнато втора глава има редица характеристики и художествени функции. Посочете отговора, който съдържа в себе си грешно твърдение при тяхното изброяване!
А. Динамика на изображението, легендарност, мистика, фантастичност, чудодейност, опоетизиране на природния свят, разкриване на безпощадната кървава мъст над тираните.
Б. Сливане между реално-историческо, фолклорно-митологично и творчески индивидуално изображение.
В. Ярка метафоричност, калейдоскопичност на визията, литературни аналогии в двустранния културен диалог Ботев – Вазов.
Г. Проникновен психологизъм на разкритите преживявания, външно сценично изражение на бунтовната идеология и юнашките стремления на българските герои, осезаеми зрителни и слухови представи на изображението.
- А сега проявете въображение! Съотнесете идейно и тематично цитатите от двете колонки: вляво – от повестта “Немили-недраги” на Иван Вазов, вдясно – от поезията на Христо Ботев.
| А Балканът се люлее, горите шумят, ветровете духат и пушки гърмят из буките. | Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни,… |
| Ето там една глава с левски калпак подаде се иззад бука и се скри. | „Кажи ми, сестро, де – Караджата? Де е и мойта вярна дружина? |
| Чу се гръм, после друг гръм, още един гръм, много гърмежи и цялата гора букашка ехти и стене… | Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви… …И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече |
| А сърцето тупа, тупа, та ще се пукне! | …напети с дрехи войнишки,
с левове златни на чело |
| Той държи меч в ръката си, търчи пред дружината си. | И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата… |
| Той пада… кръв облива го… | …сърце ми веч трепти – ще хвръкне…
Да чуй то сърце юнашко как тупа сърце, играе… |
| После дим, после облаци и всичката чета става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко изчезва… | Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! |
- За публикувания откъс от трета глава в учебника са верни всички твърдения с изключение на едно. Посочете отговора, който го съдържа!
А. Условно главата може да се раздели на следните смислови цялости: обядът и шумната разпра в кръчмата; намесата на Странджата и неговата прочувствена реч (от своя страна тя се разделя от структурно, реторично и тематично гледище на две части); кръщението на Бръчков в хъшовството; дружната борбена песен на братята по кръв, по съдба и по оръжие.
Б. Трета глава е емислово-емоционалният център на повестта, тя разкрива ярко и експресивно идеологията на емигрантите, тяхната воля за борба, техните страдания и мечти, саможертвената им всеотдаденост на народа и родината.
В. Трета глава отново съединява плана на ежедневно-низовото с мечтателно-възвишеното, реалното – с бленуваното, тя е своеобразна биография на хъшовското войнство, патриотичен обет за вярност до смърт към делото на народното освобождение.
Г. Трета глава представя стилистичните аспекти на изкусната и висока реторична техника в речта на Странджата, който е разкрит като духовен баща на хъшовете, крепител на волята и духа им, обединител и идеолог – макар и обикновен гостилничар, той още е на поста си на знаменосец, който вдъхновява, насърчава и води към борба и слава в името на България.
- Открийте отговора, съдържаш грешното твърдение!
А. Паузата, която прави ораторът, наситена с горест и непоносима болка от съзнанието за злощастната им участ да живеят унизително и монотонно, и бездействено, е последвана от колективния жест на всеобщата мъка и угнетение – всички стават на крака: този микроепизод е границата между двете части в речта на Знаменосеца.
Б. В тази реч могат да се откроят последователно следните микротеми на първата част: споменът на народа за героизма на бунтовниците; непризнанието на делата им в суровата съвременност; съзнанието за изпълнен свещен дълг пред отечеството; безкористността на патриотизма им; заветната цел на борбата им – свободата на България; изгнаническите неволи на унизените и оскърбените герои; личната болка на Странджата, че е осъден от съдбата на сив, монотонен и делничен живот
В. Основни образи – конкретни и метафорични – в речта на Знаменосеца са: конкретни – народът, тираните, мнoгoстрадалното отечество, обобщителния образ на героичните и окаяни събратя, влашките богаташи, освободителната Русия, влашките полета, Балканът; метафорични – кръвта, сърцето, левското знаме, сабята, лъжицата, свободата, жертвите.
Г. В тази реч могат да се откроят последователно следните микротеми на втората част: жестоката съдба на поробения български народ; безценното благо на личната свобода, която имат юнаците; духовната сила на героите, които съзнават, че отечеството им очаква тяхната помощ; непоколебимата вяра, че ще настъпи свещеният миг на борбата и саможертвата; мечтата на героя отново да вдигне знамето в Стара планина; съзнанието на необходимостта от жертви, защото самотното и окаяно очакването на деня на бунта е също жертва; съзнанието, че „народ от роби“ може да промени съдбата си с жертвата на „няколко мъченика“ и всеотдайната готовност на хъшовете да платят с живота си за благото на свободата; лаконично, конкретно и лично изстрадано определение на званието “хъш”; предчувствието на Странджата, че се приближава глобалният исторически катаклизъм на промяната в съдбата на поробените народи; израз на вярата, че ще умрат като достойни войни – „в слава и борба“; възгласът „Да живей България!“.
- Посочете твърдението, което логически не следва от речта на стария знаменосец!
А. Знаменосецът състрадава на народа си, принуден да търпи жестоките зверства на поробителите, обречен на нечовешки мъки и пъклени страдания, защото е носител на робско съзнание (“народ от роби”) и е привикнал безропотно да понася неволите на ярема и игото.
Б. Знаменосецът изказва твърдението, че свободата е най-високата екзистенциална ценност, която е равнозначна на всичко, защото свободният човек има силата да съхрани свободата си и да я брани, а съответно той е господар на съдбата и живота си и има свободния избор за това как да преминат дните му на този свят.
В. Речта на Странджата оформя понятийно, живо пресъздава с емоционална проникновеност и подвижна картинност метафоричната съдържателност на заглавния израз “немили-недраги”.
Г. Най-голямата болка на хъшовете е принудителното им бездействие, обречеността им да съществуват като презрени голтаци, бездомници и несретници, далеч от родината си, неспособни да и помогнат, защото са притиснати от мъртвата хватка на бездвижното историческо време; а най-голямата им мечта е да отдадат живота си в бой за свободата на България – да умрат “със слава и в борба”.
- Кои са особеностите на речта на Странджата, които превръщат този епизод в ключов за цялата повест? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Обикновено непретенциозно, но искрено слово, почувствано и изстрадано с раните на героичното минало и с болката на окаяното настояще, то прозвучава като исторически документ на бунта, като идеологически манифест, като мъдро пророчество за бъдната жертвена слава на бунтовниците.
Б. Възторжено и едновременно дълбоко вълнуващо, то е наситено и с патоса на войнската решимост и с мъжествената скръб на жестокото неволничество.
В. Тази реч е центроустремителна по отношение на целия идеен контекст на творбата, защото разкрива личното съзнание на хъшовете за тяхната неблагодарна съдба и за тяхната свещена мисия, защото разкрива двата плана на повествование вече не като метафоричен код и художествен декор, а като слово, заявяващо личния избор и съзнание, като себеизява и себепознание, като акт на волята, сърцето и духа.
Г. Макар и обикновена като изказ – непринудена и пряма, а затова естествена и художествено убедителна, речта е впечатляваща с образния си език, с ярки експресивни конструкции и стилово функционални похвати и с вълнуващи словесни картини, с нешколуваната, но въздействена реторична сила, завладяваща с откровението и вербалната си магнетичност, изтръгваща полярни чувства от оболелите души на героите мъченици.
- Посочете невярното твърдение!
А. В трета глава има четири изразителни форми на емоционално-словесната изява, които изграждат нейната структурна и смислова цялост: спорът, преминал в разгорещена свада; речта на Знаменосеца; трикратният приветствен възглас – за България („Да живей България!“), за Знаменосеца – на Македонски и на Бръчков („Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец!, „Да живей храбрият Странджа!“), за младия ветреник – („Да живее Бръчков!“); и песента „Тръба звучи, Балкан стене“.
Б. Може да се каже, че в тази посока на вербалните проявления постепенно планът на ниското повествование е изоставен и изместен от плана на високото, като в отделните текстови цялости това движение протича така: свадата е разкрита изцяло в плана на ниското, дори иронично представяне; речта съвместява двата повествователни принципа; а възгласите и песента са изцяло проникнати от тържествения патос на героичното.
В. Идейният смисъл на трета глава за високото призвание на хъшовете, за свещената им жертвена мисия, за неотменимия им патриотичен дълг за борба за освобождението на народа е разкрит главно с пламенното слово на стария байрактар, но и с второстепенното сюжетно присъствие на други четирима герои – Димитрото, Мравката, Македонски, Бръчков, – които също имат свои определени роли: първите двама създават конфликтната обстановка, предхождаща речта на Знаменосеца, вторите двама прославят неговото име и неговите думи като манифест на българската героичност, свободолюбие и патриотизъм.
Г. Четирите форми на речева реализация разкриват едновременно личното присъствие на героите, представено в заявяването на даден тематичен център, и обвързаността им с колектива като духовно и емоционално единство – в реакциите на съратниците: Димитрото и Мравката разпалват ожесточения и безсмислен спор и другите го подхващат; Странджата държи реч и другите я приемат с цялата сила на болката, която носи, на гордостта, която изразява, и на порива, с който увличa; възгласите на Македонски и на Бръчков, приветстващи храбрия знаменосец и “ограждащи” вълнуващата му реч, въздействат върху всички, и същия ефект има и финалното за речта риторично възклицание на Странджата; само песента е разкрита като колективно единомислие и едновременност, като всеобщ емоционален импулс, като воля за борба, изригнала от едно голямо героично сърце.
- Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им функционалност!
| 1. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът… | |
| 2. Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни признава… Какво ни трябва друго? Пари ли? … Имот ли искаме, или къщи? | |
| 3. …аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата! | |
| 4. Станахме баби… Ах, братя мили!… | |
| 5. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори. | |
| 6. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето отечество все има нужда от нас. | |
| 7. Ние трябва пак да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байрака. | |
| 8. България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес. | |
| 9. Можем още дълго време да страдаме, може още много да чакаме, да гнием и да умираме по влашките полета, но няма нищо. | |
| 10. И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. |
- Посочете невярното твърдение, свързано с фактологията на сюжета на повестта “Немили-недраги” от Иван Вазов!
А. Бръчков играе ролята на Райна княгиня в едно театрално представление.
Б. Една вечер Македоски и Хаджият си разделят по 70 златни монети (наполеона) на човек и отиват да нощуват в най-хубавия хотел на града.
В. Бръчков, Хаджият, Владиков и Бебровски лежата в затвора за ограбване на касата на един богат търговец.
Г. Всички твърдения са верни – въпросът е подвеждащ!
- Посочете невярното твърдение, свързано с фактологията на сюжета на повестта “Немили-недраги” от Иван Вазов!
А. Действието в творбата се развива от неопределена дата на месец декември 1871, до 16 септември 1876 година, като последната глава, която е с композиционната функция на епилог, пренася сюжетния поток в неопределено време на годините след Освобождението.
Б. В сюжета на произведението присъства макар и по един комичен и парадоксален начин мотивът за конспиративния заговор на хъшовете да организират атентат против султана на Отоманската империя. Турският падишах остава жив само благодарение на … пилзенската бира.
В. Понякога Мравката нарочно прави поразии, та да го хванат полицаите и да го затворят, защото все пак в тъмницата хранят добре!
Г. По същество XII глава на повестта не принадлежи към темата на творбата, тя е оттегляне от сюжета и е изцяло едно лирико-философско отклонение на Вазов, в което той описва вездесъщия образ на Апостола на свободата, неговия гениален революционен талант, гигантичните измерения на несломимата му воля, хуманизма и правдивостта на жизнената му философия, непримирима с насилието и подлостта, безумната му дързост и ловкия му ум, които са му помагали в безчетни ситуации да се измъкне невредим от зорките очи на властта.
- Кое твърдение е невярно по отношение на художествените и структурни особености на произведението?
А. Повестта има непоследователна сюжетна линия и специфична композиция, в която не могат да се откроят характерните структурни елементи на литературното произведение – всяка глава е относително самостоятелно обособена част от художествената цялост на творбата и отделно има в себе си своите експозиция, завръзка, кулминация и развръзка.
Б. В повестта се преплитат художествено фикционалното, исторически достоверното и в известна степен – автобиографичното.
В. Макар и тематиката на творбата да е сериозна, в текста нерядко се проявяват неприкрити елементи на комичното представяне в аспектите на доброжелателната и дружеската ирония.
Г. Героите на творбата са всеотдайни патриоти, саможертвено обрекли се да служат на родината си, бленуващи за свободата на измъчения си народ и затова са идеализирани от Вазов.
Будна кръчма
- Коя от интерпретациите на заглавието в най-голяма степен е неубедителна?
А. Заглавието е своеобразна проекция на трагизма, свързан с участта на героите, чийто художествен статус е свързан с неминуемата гибел. То сякаш подсказва бъдещата им гибел, която е героична, но и горестна, защото те умират без да видят родината си свободна, а някои дори намират края си по безславен начин – Странджата умира на болничния одър, Попчето и Мравката замръзват по обратния път към Румъния.
Б. Заглавната формула ориентира към представата за жестоките страдания на героите в чуждата и враждебна земя, които са принудени да търпят унижения и лишения, които са изтерзани от глад, студ и болести.
В. Изразът е свързан с бездомността на юнаците – и в пространствен и в екзистенциален план: невъзможността да се завърнат в обичаната си родина, отчуждението, което ги обкръжава отвред в негостоприемната Румънска земя, се допълват и от усещането за ненужност и безсмисленост, с което живеят героите – довчерашни юнаци в Балкана, но днес – „орли… в клетка“
Г. Народно-песенната формула, популяризирана и символно изведена в българкото културно пространство от Христо Ботев, препраща от неволничеството на българските революционни емигранти в Румъния по време на националоосвободителното ни движение към неблагодарната и незаслужена орисия на народните герои, отхвърлени, подиграни и низвергнати след Освобождението от прагматичното мислене на едно алчно, самозабравило се, “залиняло“ поколение. Заглавието запазва смисловия си код, но променя субекта, който изразява заложената в него рецепция на враждебност и потисничество.
- Каква представа се създава за темпоралното раздвижване на повествованието в пета глава на повестта? Посочете отговора, който обобщава другите три!
А. Художествено преобразено в пета глава, времето придобива нови смислови и метафорични характеристики – на митологична обвеяност, на потискаща мъртвота и на динамично протичане.
Б. Описанието на статичния интериор и художествените детайли (дебелия пласт прах, паднал навсякъде, разхвърляните съдинки, угасналия огън) създава не само гробовна атмосфера, но и внушението за древност, за старинност и отминалост – времето се моделира в аспектите на митологичното архаизиране.
В. Поредица от синтактични конструкции създава впечатление за „отприщеното“ време, внезапно хронотопът на творбата рязко се променя, повествованието губи своята конкретност, действието се развива главоломно и панорамно, събитията само се щрихират.
Г. Декорът на стихналата кръчма излъчва усещането за застой и неподвижност, времето сякаш е спряло, застинало, мъртво.
- Странджата умира в самота – край смъртния му одър остава само Бръчков. Моля, посочете погрешната интерпретация!
А. Не всички хъшове си тръгват от кръчмата, а само Попчето и Хаджият, Македонски се „изчезва нанякъде“ още преди Странджата да легне, покосен от болестта. Художественото представяне на трагичната ситуация в случая е в противоречие с обективната житейска логика – обикновено кръчмата на Знаменосеца е пълна с българи, непрекъснато някой идва, но точно в тези дни, когато е тежко болен, нито един гостенин не идва на прага му. Това фактологично противопоставяне е подчинено на художествените намерения на Вазов – да създаде ситуация, в която доминира емоционалната атмосфера на угнетението, трагизма, разкъсващото чувство за екзистенциална самота, което изпитва умиращия герой – далеч от родина и близки. Това е често срещан „компромис“ в литературата – логиката отстъпва пред художествената функционалност на произведението.
Б. Създадената ситуация всъщност за първи път извежда фигурата на Бръчков на преден план в повествованието и го поставя в други позиции по отношение на ролевата му реализация като персонаж. До този момент личността му на „мечтател, идеалист, ветреник“ е прицел на добродушна ирония, обект на прикрити комични алюзии (играта на карти с Македонски, участието му в пиесата в женска роля), но сега фигурата му се обвързва първо с осезанието за другарския дълг като изражение на хуманността, второ – с героичната предопределеност, свързана със свещенодейственото приемане на предсмъртния завет на стария герой.
В. Реакцията на хъшовете – да оставят умиращия знаменосец сам и без духовна подкрепа в последния му час – е изражение на суровите закони, властващи в чуждата страна, които погубват в човека осезанието за нравственост и морален дълг, а пораждат единствено спасителния инстинкт на единака, който трябва да оцелее на всяка цена, въпреки всички обстоятелства. Не бива да се забравя, че в 10 глава, която разкрива образа на действения хъш, Македонски е сравнен от Вазов именно с вълк единак.
Г. Самотността на Странджата не е художествен факт, подлежащ на етична оценка, а поредната реализация на една дълга причинно-следствена верига, представяща ни героите на повестта в трудно разбираеми за обикновения човек ситуации. Условията, в които живеят хъшовете, са равнозначни на ежедневния риск да умрат от гладна смърт, от болести или от студ (да не забравяме, че двама герои умират накрая на повестта от премръзване). Животът им протича на границата на оцеляването. В този смисъл болестта на стария Знаменосец не изглежда така фатална. Свикнали с немощта му, хъшовете дори не подозират, че е дошъл последния му час. Но същевременно те са принудени да потърсят храна, за да продължат жалкото си съществуване, защото знаят, че трябва да живеят за България. Животът им принадлежи само на нея и те трябва да дочакат свещения час на борбата, възмездието и саможертвата в името на народната свобода.
- По какви външни белези и с какви психологически очертания е разкрита агонията на стария воевода? Открийте обобщителния отговор!
А. С представянето на всеобщата атмосфера на царуващите навред в кръчмата „разстройство и запустение“, на угасналото огнище и разпръснатите прашни съдинки, на глухата и страшна атмосфера на мъртвило и застиналост.
Б. Агонията на стария знаменосец е разкрита по външните белези на физиономистичното му изображение и на зловещо промененият интериор на кръчмата, в психологическите аспекти на усещането му за приближаващия край, разкрито в репликите му, изразяващи болка по изгубеното отечество и близки, и на горестта му, че не се разделя с живота като войн – “със слава и в борба”.
В. В разкриването на мислите на героя, гордо очакващ смъртта “като своя гостенка”, в откъслечните му реплики се изразяват най-свидните му копнежи и най-дълбоките му скърби (Балканът, хъшуванията, волята за борба, безутешността, че среща смъртта в болничното си ложе, споменът за изгубените си близки).
Г. При портретното описание на Странджата – сравнено с облика му в първа глава на повестта – белезите по бузата му посиняват, очите хлътват, лицето отслабва и побледнява. Знаменосецът има три лица и три преображения в творбата. На картината – като юначен и снажен воевода, като фрагмент от българската юнашка летопис. В първа глава – като духовен наставник и баща на хъшовете, пазител на миналото, легендарен свидетел и участник в славните битки на хайдушките чети, болен, но още пълен с енергия, с властно изражение и горда осанка. В съпоставка с тях, описанието от V глава внушава прииждащата неумолимо кончина на славния хайдутин.
- Каква е ролята на Бръчков, свързана с присъствието му в този епизод? Посочете неправилния отговор!
А. В образа на Бръчков наблюдаваме един невъздържан и трудно прикрит опит на Вазов да реализира в пространството на художествената фикция това, което животът му е отказал. Одарен с ярък литературен талант, писателят не е могъл, подобно на Ботев, да бъде едновременно творец и герой. Своя нереализиран стремеж към дело Вазов осъществява художествено в образа на Бръчков. Затова и младият “лапак с фес” е почти идеализиран герой, подобно на Странджата. Единствен негов недостатък са неопитността и наивитетът му. Но младият герой не краде, не мами, за да оцелее, а гордо понася глада; единствен той остава край умиращия Странджа, защото е носител на висши морални и хуманни добродетели; сам предлага кандидатурата си за мисията в Русчук и накрая загива с позата и жеста на сюблимната героика. Бръчков е просто идеализирано художествено ”повторение” на писателя Иван Вазов и в лицето на този персонаж сме свидетели как авторовата биография неприкрито влияе върху художествената, идейната, ценностната и сюжетната основа на литературната творба.
Б. Присъствието на Бръчков може да се тълкува и в метафоричен контекст – приел къса от знамето на байрактаря, той приема и неговия дух, и неговата съдба. Несъпътствал Знаменосеца в славните дни на бунта и борбата, той го съпътства до края в сетните му дни – в болестта, агонията и завета, та чак до гроба, като така приема върху своите плещи да изживее на дело несбъднатата мечта на Странджата („И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България!“). Затова в развитието на повестта Бръчков умира геройски, с вик на предводител, насърчител и вдъхновител („-Победа! – извика.“), като истински знаменосец, изпълнил завета на предшественика си
В. Присъствието на най-младия, новопокръстен в хъшовството бунтовник психологизира текста в плана на трагизма, не безличнo заявения, а изживения, почувствания, изстрадания. Действията и диалогът, свързани с присъствието му в тази зловеща атмосфера, създават ярко драматургично раздвижване на текста, уплътняват неговото сценично възприятие, неговата релефно пластична изразителност. Духовната връзка между ветеранът и “ветреникът” е равноценна на връзката между баща и син и така се промъква Вазовата алюзия, че хъшовото пространство на изгнаничеството е вторичен топос на родовото начало, на спасеното и отстоявано българско народностно самосъзнание.
Г. Бръчков приема завета на стария хайдутин, което е своеобразно заклинание за незабрава и саможертва. Приемането на свещените реликви от умиращия знаменосец е символно, защото то разкрива връзката между поколението на предтечите на българското освобождение и техните следовници във всеотдайното дело на свободата.
- Двете реликви, които Странджата подава на Бръчков са представени като “една хартия и една дрипа”, наречени повторно от повествователя „Величествени документи!“. Моля, посочете неправилната интерпретация, свързана с тази скрита антитеза!
А. Старинността на тези незначителни, на пръв поглед непотребни вещи, е всъщност обвързана не толкова с времевата граница (те са на на възраст под четири години), а с митологизацията на героичното време – сюблимни височини в българската история. Сегашната убогост на тези вехти останки от отминалата слава на Знаменосеца е всъщност безценно и свято историческо свидетелство за непомрачимата сила на българския дух.
Б. Тази съпоставка разкрива наслагващата се в развитието на цялата пета глава асоциация за връзката между личност, поколение и народ по пътя към свободата. Както реликвите са вехти, нищожни и забравени, така си отива и старият знаменосец. Но както огненото слово на мемоара и на саможертвения девиз, извезан на знамето, е вдъхновил цяло едно поколение да се бие за свободата на родината – така и думите на умиращия хъш вдъхновяват Бръчков да умре „за България“.
В. Този езиков и семантичен паралел е всъщност символният и фактическият център на една цялостно проведена художествена стратегия от Вазов. Става дума за символното и веществено-фактическото обединяване на двата повествователни плана – високия и ниския. Още във втора глава с патоса на възторга и преклонението повествователят възкликва „Да, защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата“, но в този емоционален словесен жест дрипите и славата са приравнени само метафорично. В предаването на величествените документи историческият факт се съединява с общата символика на българския жертвен, всеотдайно обричащ се на родината героизъм. Така двата плана на изображение, които до този момент съществуват само като художествена алюзия и скрито внушение, в този микроепизод добиват своите конкретни очертания на равноценни и равнопоставени принципи на художественото и идейното изграждане на повестта.
Г. Вехти и незначителни, тези предмети са видима проекция на живота на стария знаменосец. Както те са забравени дълбоко в сандъка, така преминават и сетните дни на бившия комита. Заменил знамето с лъжицата, той живее с усещането за сива и потискаща делничност, за непотребност и ненужност. Борбените му стремления остават недостижими, умъртвени от застиналото време на националната история и европейската политика. Странджата умира като забравен „къс от вето знаме“ на дъното на едно бездвижно време, на едно спряло битие. Двете реликви са свещени, но в метафоричното съотнасяне с образа на Странджата те разкриват и трагичното погиване на един целеустремен героичен дух. Човек и вещи се срещат в този епизод за да разкрият взаимно своето безсилие, обгърнати от ненужност и бездейственост, обречени на забрава, живеещи само със спомена за славата от невъзвратимото минало.
- Изяснете характерното и типичното за образа на Македонски въз основа на десета глава, за да очертаете неговата специфика като най-ярък персонаж на творбата! Посочете неточния отговор! Вземете предвид при разсъжденията си следния цитат от девета глава:” …без друго е нужно нарочно човек да пратим, безстрашлив и паметлив, за да приеме от него всичките нужни сведения за плана и времето на избухването, за точките, които са най-важни, и за хилядо други работи. Но за такова важно послание трябва човек дързостен и изкусен, който да може се срещнà с него в Русчук и да се върне, без да го узнаят турците.”
А. Македонски е храбър сърцат и безумно смел, опитен и неподатлив на страх и паника, той е същинско въплъщение на действения революционер, притежацаш остър ум и съобразителност, несъкрушима воля, преданост към народното дело, той е именно единственият измежду събратята си, който притежава едновременно и буден интелект, и силна воля, и рутина в конспиративните акции пред зорките очи на турската власт: “човек да пратим, безстрашлив и паметлив”, “трябва човек дързостен и изкусен”.
Б. Македонски изпълнява отговорната мисия с ясното съзнание, че животът му принадлежи единствено на отечеството, че той е онази фигура на великата отговорност, която обстоятелствата са посочили, за да реши пред лицето на историята бъдещето на своя народ. Мисията на хъша е епохална за България и за втори път в повестта Вазов разкрива съдбоносната връзка между личност народ и история. Съответно всички действия на героя са резултат не на индивидуално решение и личен избор, а повеля на дълга пред народа. Единствено самостоятелна позиция на героя е в предлагането на собствената му кандидатура за крайно опасната мисия, това разкрива една прикривана досега черта у героя – чувството му за хуманен дълг към събратята си по съдба, преданото му и жертвоготовно приятелство, заради което спасява живота на неопитния хлапак Бръчков, наивно предложил себе си за тази непосилна задача.
В. Изборът на героя е просто логичен и естествен – той сам посочва няколко изключително стабилни аргументи за това: “А Македонски е живял шест месеца в Русчук; Македонски познава и кучетата в Русчук, ял е и пил е сто пъти със синовете на баба Тонка; нощувал е шест пъти в къщата на баба Тонка, знай откъде се влазя у баба Тонка, и от уличката, и от пътя, и откъде брега; и е по-стар дванайсет години, и няма да се вдаде да го обесят”. В този случай е неуместно да се търсят моралните подбуди на подобно решение, тъй като прецизният и хладен разум на революционната организация изисква именно това – да се избере най-подходящият пратеник, който може със сигурност да изпълни мисията, а да не се натоварва с нея човек неукрепнал, несвикнал да действа мълниеносно, да преодолява страховити опасности, непознаващ добре граничната военна охрана край брега на Дунава, обстановката в града и общия план на Русчук.
Г. Убийството на влаха не е акт на злост, омраза и човеконенавистничество, а просто жестока необходимост, фатално неизбежна жертва. Но Македонски няма право на преценява хуманната страна на постъпката си – изборът му е трагично неизбежен – длъжен е да пожертва живота на един човек, за да спаси делото на цял един народ. Личностният морал е противопоставен на съдбовната историческа отговорност пред България и героят приема неотменимия жребий да спаси един народ с цената на един невинен живот. В този смисъл не може постъпката на Македонски да се нарече престъпление, защото тя е поредната жертва в неговия рискован път: първо героят жертва себе си, после съвестта си и чуждия живот. В тази зловеща дилема е разкрит суровият вид на революционното дело – без фалшива романтика и показна патетика: борбата иска своите жертви и покосява дори невинни, когато се изпречат на пътя на цял един народ към свободата.
- Убийството на цивилния румънски гражданин е епизодът с най-голяма психологическа напрегнатост в цялата десета глава. Моля, във връзка с изясняването на моралните и емоционални аспекти на това деяние, посочете онзи отговор, който ви се струва най-неубедителен!
А. Възможно е психологическият профил на героя в тази ситуация да се види от различни ракурси. Допустимо е предположението е, че в мига на решителния замах, Македонски излива цялата си злоба срещу бездушното, жестоко и цинично румънско общество, негостоприемно, алчно и скъперническо. В безумното упорство на влаха, той съзира уродливостта на себелюбието и егоизма, обрекли и него, и клетите му събратя на убийствена мизерия. Безспорно това не е причината да извърши убийството, но в съкрушителния удар докараният „до беснотия“ Македонски влага и енергията на личната си омраза и личното си отмъщение срещу отчуждението, презрението, враждебността и немилосърдието на цялото браилско общество.
Б. Героят прави всичко възможно да не оскверни ръцете си с невинна кръв. Проследени в психологически план, реакциите са му разнообразни, вариативни и компромисни – мнoгoкратно той се опитва да избегне фаталния край на тази нелепа среща като използва всички средства на благоразумието и всевъзможни емоционални и нравствени провокации: отминава го с безразличие; сплашва го двукратно с кратка, но многозначителна реплика (“- Махай се!… Махай се! – повтори Македонски ниско”); отправя към него благоразумен съвет („Влез си в колибата – каза му Македонски запъхтян“); блъска го заплашително; изпозва стратегията на сговорчиво приятелския тон и му предлага щедро възнаграждение за една непотребна и нищожна вещ („Да ти я платя, побратиме“); събаря противника си на земята
В. Македонски не убива човека заради дъската, както би могъл да си помисли невнимателния читател. Безспорно тя му е жизнено необходима, но героят едва ли би стигнал до убийство, ако влахът не беше викал за помощ. Той продължава да вика караула, дори паднал под тежкото тяло на хъша („Влахът, разтреперан, упорит, лежешком, силно притискаше дъската на гърдите си и изпущаше пресекнати гласове.“). Идването на румънската полиция не само би осуетило мисията на Македонски, но и делото на революционното съзаклятие на предстоящото въстание в България, което трябва да се пази в пълна тайна, а в Македонски има уличаващи писма до Левски, софийските революционни комитети и Панайот Хитов („Панайот ще чака четата на сръбската граница, в Кладово, а в България, в Софийския окръг, комитетите са приготвили вече населението. И граждани, и селяни са готови. Левски сега е в Русчук у баба Тонка…“, „…Подир един ден Македонски, снабден с наставления и с нужните писма, тръгваше от браилската гара за Букурещ.“).
Г. Всъщност от етична гледна точка в случая ситуацията би могла да се тълкува коренно противоположно. Македонски жертва живота си, за да организира заедно с Апостола и нелегалните революционери и воеводи в България въставането на цял един народ срещу вековния отомански потисник, а влахът е роб на собствения си егоизъм. Душата му е безчувствена към духовните пориви на саможертвата и свободолюбието, той копнее само да запази целостта на нищожния си имотец. Жалката му, достойна за презрение себичност е дори изродена в безсъзнателно и необяснимо, безразсъдно скъперничество, в ирационално упорство, намерило корени единствено в инстинктивната привързаност към притежанието, в самоунищожителната страст на егоцентризма. Не се сблъскват Македонски и влахът, убиецът и жертвата, а всеотдайността на саможертвата с убогостта на “своещината”.
- Кои са художествените характеристики на Вазовия повествователен език в десета глава? Посочете отговора, съдържаш грешно твърдение!
А. Образна и метафорична словесност, опоетизиране на природните стихии в аспекта на демоничното, зловещото, прокобното, мистичното, диаболичното.
Б. Редуване на разгрърнати синтактични цялости с кратки, отсечени, прости изречения, спомагащо да се обогати емоционалният заряд и интонационно-смисловата релефност на изказа; детайлност на описанията, на художествения декор и реквизит.
В. Сетивност на повествователния език – осезаеми явления, пластични картини и визии; конкретност и фактологичност на действията, създаващи правдоподобност и реалистичност на художественото внушение.
Г. Потисната функция на диалога и пространни подробни пейзажни изображения, създаващи завладяващия виталитет на повествованието; психологическа мотивация на произтичащите действия; документализъм, исторически паралели.
- Кое от следните твърдения, отнасящи се за срещата между Македонски и Левски, звучи неубедително?A. Когато незнайният нощен гост се представя на баба Тонка, изразът „твой син“ предхожда името на героя („Твой син! – отговори Македонски и като си тури устата в дупката, прибави: – Македонски.“). Това е легитимация, която е еднозначна сред българските бунтовници, нейните вторични значения са „верен на делото“, „борец за свобода“, „отдаден на родината“. Образът на героичната българка е своеобразна персонификация на изгубеното родово начало на хъшовете, на изгубените майки, на изгубената родина. Затова паролата „Твой син“ е равноценна на заклинанието: “верен син на България“
Б. Обстановката, в която е представен идеологът и апостолът на българското националноосвободително движение, разкрива неуморимия дух на Левски, неутолимата му енергия, несъкрушимата му воля на епохална и гигантична историческа личност. Същевременно интериорът представя действените и стратегическите аспекти на революцията – нейният демиург Левки е въплъщение на огромна ерудиция и енциклопедизъм, на гениални организаторски заложби, буден, проникващ зад пределите на времето разум, висок морал, всеотдайност и жертвеност в името на народното дело, неизчерпаема мощ на неугасимо родолюбие.
В. Краткият диалог между двамата мъже е психологическа проекция на суровия им боен дух, закален в рисковете и опасностите на конспирацията. Левски не губи време с излишни думи, най-първата му грижа е да разбере дали е запазена безопасността и тайната на мисията. Македонски не намира за нужно да споделя премеждията си с човека, изплъзвал се многократно от хищната хватка на смъртта, с Апостола, чийто живот от осем години е в ръцете на сляпата и своенравна съдба. За него всичко, което е сторил, е това, че е изпълнил своята “света длъжност към отечеството. Нищо повече”.
Г. Синовете на храбрата българка са убити от турците и тя затова се отнася като майка с всички народни будители и борци. Още в Браила Македонски казва, че многократно е ял и пил с тях, а в конкретния епизод на десета глава те не са изведени на сюжетната сцена. Авторът прикрито загатва за жестоката трагедия на родолюбивата българка, изгубила чадата си, която вижда в народните герои единствените си синове, тъй като нейните са се жертвали за същата свята кауза.
- Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им функционалност!
| 1. един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река | |
| 2. …които безстрашливо през вкаменените и безчувствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг на другия. | |
| 3. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни, шумящи сърдити талази, като буйните вълни на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице. | |
| 4. Нямаше нищо по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо от тая черна сянка, която сред нощта като привидение се мърдаше над задрямалата бездна. | |
| 5. Безшумно умираха стъпките му по дебелата ледена кора. | |
| 6. Това беше погребално пение над един мъртвец, покрит с бяла плащаница. | |
| 7. Водата, черна, страшна, шумеше глухо пред него и отваряше една грозна пропаст за стъпките му. | |
| 8. На юг беше тъмнината на долчето, на север се разстилаше един неясен хаос, пепеляв, неопределен, далечен като сън… ….и назад в далечината – Гюргево, мътно осветлено, заприличало на един вълшебен град. | |
| 9. Над него висеше пепеляво намръщеното небе на зимата, грозно, мълчаливо, застрашително. | |
| 10. По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби, прилични отдалеч на гробове сред пустите и голи пространства, покрити сега със снежна пелена…. …Изведнаж пред него се бялна Дунавът, покрит с тънко було от сняг. | |
| 11. Ледовит вятър духаше в пустинята…
…Вятърът все духаше и пълнеше нощната самотия с гробовен шум. |
- Коя е най-голямата болка на българските военни части в обединената срещу отоманския враг многонационална славянска войска? Открийте грешния отговор!
А . Отношението на сръбските офицери и на самото сръбско население към българите е враждебно. Обвиняват ги в неискреност, вероломство, че са наемна войска, дошла само да грабят плячка. Към тези обвинения се присъединява и сръбският печат, който допълнително разпалва неприязнеността.
Б . Българите започват да усещат липса на храна и на патрони, опитват се да ги накарат да се нарекат „старосърбянци“, при Неготин искат да им наложат сръбско вместо българско знаме.
В. Всички твърдят, че „българите са страшливи“.
Г. Тестовият въпрос е подвеждащ – всички отговори са верни!
- Защо Вазов е така подробен при описанието на панорамата на бойното поле? Посочете неубедителния отговор!
А. Описанието придава реалистичност на изображението, историзмът на Вазовото повествование се характеризира с конкретност, обективност и достоверност. Повестта “Немили-недраги” е не само литературно произведение, тя е жив исторически документ за трагизма и славата на бунтовната епоха.
Б. Конкретиката и подробността на описанието създават реално осезание за стратегическата отбранителна линия на турците, за здравината на военните им съоръжения и тактически препятствия, за силата, сигурността, бойния опит и модерното им въоръжение, срещу което българите трябва да противопоставят единствено безумната си смелост.
В. Писателят създава психологическа напрегнатост на предстоящия решителен и гибелен сблъсък, внушава, че подвигът, който трябва да извършат българите, е на границите на невъзможното за човешките сили и воля. Същевременно това е и косвено разкриване на психологическия статус на познатите ни персонажи в момента – те всички разбират и усещат, че са изправени пред сигурна гибел, но въпреки това в следващия епизод се хвърлят в стихийната битка без жал за живота си.
Г. Това е една своеобразна ретардация в хода на повествованието, с която писателят умишлено забавя крайната развръзка на сюжета, тъй като знае, че героите му умират и вътрешно се съпротивлява срещу трагичната им съдба, която не иска, но е длъжен добросъвестно да представи на любознателния читател.
- Как Вазов представя индивидуалната съдба на героите? Посочете най-абстрактния отговор, който опасно излиза от рамката на фиксирания в урочната програма учебен материал!
А. Героичният устрем към саможертвата е разкрит от Вазов живо и убедително в проследяване на личната участ на всеки един от по-представителните герои на повестта. Макар и фрагментарно на фона на страховития бой, с бегли явления и накъсана картинност, представен е подвигът на всеки един от тях – в порива към възмездителния сблъсък с омразния враг, в жертвената сила на приятелската любов, в триумфалния жест на достигнали заветната си мечта войни.
Б. Смъртта на героите е една закономерна проява на постепенно еволюиращата художествена стратегия на автора. Постепенно мечтаното битие на герои, виждано само в здрачните им сънища, в изгарящите им блянове, се превръща в действителност, в тяхна съдба и дори в национална история на България. Ако се съпоставят конкретни метафорични образи и реалистични картини от втора, четвърта и шестнадесета глава, ще установим, че в логиката и структурата на често повтарящи се, макар и вариативни, макар и различни по своя екзистенциален код явления, се срещат типологични модели на героичното и същевременно на божественото: димът и облакът. Метафоричната и конкретно сетивната страна на тези два образа внушават идеята както за превъплъщението на мечтата в житейска съдба, така и божествената безсмъртност на падналите в боя за свободата.
„После дим, после облаци и всичката чета става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко изчезва…“ – II глава „…Димът от пупалът се разпространи по целия театър и задави с една сярна миризма зрителите. …Самата сцена не беше друго освен един гъст облак от дим… Зрителите бяха заглушени от трясък, заслепени от пушека.“ – IVглава
“ Дъжд от куршуми валеше въз доброволците и разредяваше куповете им , забулени от сини облаци дим ; гредетинската и бялата батареи бълваха … …. гъст облак от дим и прах забули другарите му …. Една граната падна до него , пукна се на хиляди късове и Македонски се изгуби в облака …“ – ХVI глава
В. Макар и бегло и кинематографично, макар и типизиращо многозначна, макар смъртта на всеки един от познатите ни герои да е разкрита в аспектите на изключителния героизъм и болезнения трагизъм, същевременно тя е ярко и живописно сценографирана. Всеки един от персонажите на повестта разкрива себе си в индивидуален план, като с последните мигове преди гибелта си изразява характерните за личността си поведенчески черти: Владиков като водач и лидер пада първи в безмилостното сражение; Хаджият – като опитен боец и верен съратник загива при опита да спаси другаря си; Македонски – лют, страшен, стихиен и неуязвим, подкрепя Бръчков с ръка и слово и изчезва в дима на боя сякаш призовава смъртта (до края на повестта читателят не знае, че по чудо Македонски е оживял!); Бръчков загива едновременно и в патетичната и поетическа поза на идеалист, и с жестоката, но и славна смърт на юнак.
Г. Представянето на съдбата на художествените персонажи в плана на единичното е асоциативен аналог с всеобщата участ на българските герои – трагична и величава. Отново конкретните сюжетни фигури са „размити“ в метафоричния план на колективното, всенародното, българското. Смъртта на хъшовете е персонално отражение на общия исторически ход – българският народ въстава срещу тиранина и първи полагат костите си в защита на родината най-верните му и предани синове – българските революционни емигранти.
- Кои са характерните черти на Вазовото батално изображение? И четирите отговора съдържат в себе си верни твърдения, но – моля, посочете онзи от тях, който съчетава в себе си два аспекта на анализа, без логическа взаимовръзка помежду им!
А. Динамичност, натуралистичност на описанието, вълнуващо и убедително представяне, в което усещането за фикционалността на произведението отстъпва пред впечатлението за реалистично пресътворено свидетелско преживяване. Това е характерна черта на Вазовия исторически повествователен модел – убедителност, правдивост, очерковост, репортажност и публицистична достоверност на събитията.
Б. Конкретната материално-веществена сетивност на изображението частично доминира над метафоричността, но така се създава едно оригинално споение от истинност и символна образност, от панорамност, описателност, обективност и от оценъчност, апологичност, героизация.
В. Вазов представя сцената на грандиозното и кърваво сражение обозримо и разгърнато, в дълбоката перспектива на пространствените очертания, но в голяма степен изолира конкретните сцени и явления – като художествена техника на описателно-повествуващата словесност той ги използва само като откъслечни и насечени “кадри” представящи смъртта на отделни герои. В този смисъл може да се говори за микросюжетни сцени и епизоди в общия план на баталното платно.
Г. От една страна Вазов представя картината на боя живо и пластично като обективен наблюдател, от друга страна визията на полесражението и на битката е представена индиректно, пречупена през психологическите възприятия, осезанията на тялото и асоциациите на съзнанието на изтощения и ранен Бръчков. От трета страна кипящия хаос на боя, кратките му, но ожесточени сблъсъци, устремът на волята и телесата са реализаирани и на езиково равнище в енергетичното напрежение на синтаксиса, редуващ неравноделните импулси на синтезни, отсечени структури и разлети пространно изреченски цялости: “Дъжд от куршуми валеше въз доброволците и разредяваше куповете им, забулени от сини облаци дим; гредетинската и бялата батареи бълваха… … Там ново клане. Неприятелят удари на бяг”
- Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им функционалност!
| 1. Дъжд от куршуми валеше въз доброволците | |
| 2. … гредетинската и бялата батареи бълваха. | |
| 3. Сабята посрещна байонета, юмрукът отговори на дънера на пушката, ругателството на попържнята. | |
| 4. Черногорците се бореха като левове, българите като бесни сечеха, баскаха, блъскаха, поразяваха. | |
| 5. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. | |
| 6. Те налитаха като левове; едно чувство от страшна омраза, от досада, от безумно ожесточение беше ги упоило… | |
| 7. Смъртта и ужасът им предаваха нечовешка сила; а умората и тричасовото лазене по тая урва и гладът, жаждата намериха мишците им безчувствени, от желязо… | |
| 8. Гърмежите цепеха въздуха и раздираха ушите. Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. | |
| 9.. Мястото беше натрупано с мъртви и ранени. | |
| 10. “Бялата батарея” сипеше гранати и ужас |
- Кои факти, констатации, свидетелства и диалогични въпроси (създадени в междукултурното поле, обединяващо повествователя, реципиента и историята) от епилогичната седемнадесета глава пораждат нейния жесток трагизъм? Посочете обобщителния отговор!
А . Сръбските военни части не се притичват на помощ на доброволската дружина от българи и черногорци, героите от Гредетин са оставени да умрат, хвърлени са за „ пушечно месо“, обречени са на спартанска гибел от бездействието на собствените си съюзници.
Б . Суровата и жестоката, неблагодарната съдба на Попчето и Мравката, оставени след войната, която е освободителна за Сърбия, да се завърнат в немилостивата Румънска земя „пеши и голи“ и да умрат от студ като презрени нещастници и бродяги.
В . Горчивата орис на Македонски, осъден да доживее края на дните си като немил-недраг изгнаник в собствената си родина, за чиято свобода е мечтал и платил с кръвта си.
Г . Горестната констатация на летописеца, философа, повествователя и хуманиста за капризите на съдбата, за ехидните превратности на историята, за човешката неблагодарност и погиването на националните и общите духовни ценности.
- Как мислите – защо Вазов оставя именно Македонски измежду своите герои да доживее дните на свободна България и да види една свобода, за която не е мечтал? Открийте най-неубедителния отговор!
А. Защото Македонски е най-виталната и действена личност. Човекът с остър ум, с артистично себеизявление, с хазартна нагласа към живота, безстрашен, непоколебим, никога непознаващ неумолимото лице на безизходицата. Образът му, представен в плана на безпомощността, малодушието, физическото безсилие на инвалида и духовната слабост на беззащитния, очертава не само колосалната промяна на героя, но и разкрива уродливо хищническите характеристики на това егоистично, студенокръвно вероломно и неблагодарно време.
Б. Защото образът на Македонски е единичен, но и в най-голяма степен обобщителен – той представя съдбата на всички герои на националноосвободителното движение – от най-първите (“предтечите на зорницата на българското освобождение”), до най-младите. Той е вездесъщият, всепроникващият герой – четник в Македония, хъш в Браила, сподвижник на Левски, боец от Гредетин – неговата фигура е най-представителна, но и най-обобщаващата, мултиплициращо разгръщаща се, обхващаща в себе си цялото героично войнство на България, забравено и низвергнато в хищното консумативно и себично настояще.
В. Донякъде за това художествено решение на автора спомага собстствената му концепция при изграждането на персонажната система на творбата. Всеки от тримата най-представителни герои (Странджата, Македонски, Бръчков) има своя специфика спрямо историческото време и светоусещането. Странджата е представител на митологичното минало, на хайдушката стародавност, на войнския закон за чест и дълг, “слава и борба” – той умира със спомена и копнежа. Бръчков е представител на най-челното поколение бунтовници, пламенен, дръзновен, лиричен, взрян винаги в бъдното, “мечтател, идеалист, ветреник” – той умира и като поет, и като герой, достигнал възторжения блян на красивите си и страховити съновидения. Македонски е действената, практична и трезвомислещата натура на повестта, той винаги е здраво стъпил на земята, той винаги живее с реалността, с измерението на конкретното време. Затова и той преодолява смъртта, за да види отново истинския свят, към който принадлежи, но към който за съжаление е неприспособим, който е по-жесток и коварен от смъртта на обречените на Гредетин български доброволци .
Г. Обективната логика на белетриста задължава писателя да остави жив Македонски накрая. Вазов представя безсърдечната неблагодарност на новото време не от собствена позиция, това би размило силата на неговата констатация, би субективизирало неговите заключения. Затова той пречупва своето лично мнение на културен титан, хронолог и съдник на една недостойна епоха през съдбата на един от своите герои. Това е най-силният, най-опитният, най-каленият в боя – Македонски. Обективната реалистична и житейска логика изисква именно той да е оцелял след този „кървав и безпощаден бой“, ако беше някой друг, щеше да е неправдоподобно и това да намали силата на Вазовия изобличителен патос.
- Прочетете внимателно последните изречения на повестта. Определете кое от по-долу представените разсъждения звучи в най-голяма степен аналитично, като разктива връзката между езика на повествованието и проекцията на художествения смисъл!
„Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…
Една дълга агония!…
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…“
А. Многобройните апосиопези имат силно изразен емоционално-психологически заряд. Гласът на повествователното слово е горестно напрегнат, приглушен, страдаещ и накъсан от напора на сълзите. Сърцераздирателната болка на Вазов като свидетел и обвинител на това недостойно време е заявена в безглаголното възклицателно изречение „Една дълга агония!…“
Б. Основен стилов похват на видимата семантична повърхност на текста е контрастът между двете същини на Македонски – преди и сега, маркиран от езикови средства на синхронно лексикално и семантично равнище: съществителни с оценъчен, статутоопределящ характер ( лев, герой – разсилен ); съществителни с топографско локализиращ характер ( Стара планина, Гредетин – канцеларията ). Но зад опозицията на контраста е глъбинната смислотворяща пасивна антитеза, която противопоставя времето на героичните и всеотдайни дела на епохата „на дребните характери, тесните чела и широко разтворените джобове“. Антитеза, неразгърната от Вазов, неизразена словесно, но присъстваща като сурова констатация и справедлива присъда над съвремието му – убого, жестоко, аморално и безродническо. Тази прикрита, но зрима опозиция, пресемантизира заглавния израз на произведението и го актуализира: героите са осъдени от едно цинично и меркантилно общество, жертва са на едно неблагодарно време, отвращаващо с цялата си вулгарност, аморалност, и пошлост.
В. Повторените изрази имат многозначно семантично проявление (“сега е разсилен”, “трепери сега”; “и тоя лев, и тоя герой”; “Бедни, бедни Македонски” ). Наречията конкретизират някакво неопределено за читателя настояще, то по-скоро е имало своята конкретно-историческа показателност в годината на издаването на повестта, което я поставя с този ярък финал на границата между публицистиката, литературата и историята. От друга страна неопределеността на тези наречия се свързва с безкрайно мъчителната и тягостно дългата агония и на героя, и на обществото – сякаш сам писателят не може да определи времевите параметри на този позорен за българската духовност период. От трета страна това „сега“ по-скоро има функцията не на времеопределителен, а на създаващ емоционална модалност езиков елемент на недоумение и неразбиране, на риторичен жест на негодувание и протест. И накрая от четвърта страна – повтореното наречие “сега” е интертекстуална препратка към смъртта на Странджата („Тъй умираха тогава…“). Ако Знаменосеца умира далече от народа и родината си („тогава“), то Спиро Македонски е осъден на „една дълга агония“ в родината си и сред народа си „сега“. Създава се внушението, че недостойното българско настояще – на предателство и забрава – е по-голямо зло и от чуждоземското иго, и от тегобите на изгнанието… Повторението на местоименните конструкции (“и тоя лев, и тоя герой”) градира преклонението на Вазов към подвига на героите и към величественото минало и същевременно изразява гнева и омерзението му от духовния крах на новото време. Повтореното прилагателно (“Бедни, бедни Македонски”) изразява горчивото състрадание на Вазов към героя, но не за незавидния край на живота му, а за зловещата гибел на вярата му! В същото време комуникативният модел е реализация на една необичайна стратегия – авторът влиза в „мълчалив“ и непряк диалог с героя си. Това превръща трагедията на Македонски в жива пареща болка, той „излиза“ от фикционалните рамки на литературата и се идентифицира като жива, съвременна фигура на обвинителя, призоваваща обществото на съд пред съвестта му и светата правда, разкривайки кървавата рана на потъпканите си идеали.
Г. Точно в противоположната езикова логика, неуточняваща времето на епилога, пространството е пряко идентифицирано с функцията на определителния член: канцелария-“та”. Но всъщност тази конкретизация е привидна – повествованието не уточнява коя канцелария, на кое учреждение, към кое ведомство, не уточнява и кой е арогантният служител. Този смислов парадокс е смислово пораждащ, функционално ориентиращ. Последната глава има не изцяло литературен характер, в нея писателят открито заявява своята гражданска позиция, така че може да се говори и за фигурата на автора – културен съзидател на новата литературна епоха, народен глас и народна съвест, съдник и апологет, ерудит и нравствен стожер на нацията. Тази фраза всъщност изразява социално-културната оценка на Вазов за духа на българското съвремие. Канцеларията е метафора на пошлото чиновническо общество на малките подли хорица, на безогледното кариеристично препускане, на сляпото и алчно службогонство, на чиновническата, институционализираната, кабинетно функциониращата държавност. Държавният апарат е механизирал хората и душите, обществото се е превърнало в конгломерат от бюрократични институции и бездушни административни структури, работещи без мисъл, без ценности, без емоция и морал, роби на алчното гонение и жажда за богатство.
- Как бихте определили творбата „Немили-недраги“ след като сте я прочели изцяло? Посочете неверния отговор!
А. Ярка художествена творба със илно изразени елементи на историзъм и мемоаристичност.
Б. Оригинално художествено произведение, което съчетава в себе си и фикционалната природа на литературата, и обективната фактология на документалистиката, и социалния патос на публицистиката.
В. В творбата преобладава художествената измислица, но безспорно в нея има и автобиографични елементи, и мемоаристични фрагменти, не му е чужда стилистиката на дружеската сатира и словесния шарж, нито на публицистичната реторика, а със сигурност може да се отбележи, че текстът има ярък драматургичен характер със своите изразителни сцени, което позволява на Вазов да преработи повестта в драмата “Хъшове”.
Г. Творбата е художествено произведение, в което Вазов влага цялата мощ на лирическия си гений. Това върхово произведение на националната ни поезия се характеризира с оригинално стихосложение и богат мелодичен спектър, виртуозни стихотворни похвати и дълбока символна система.
…едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече увеличаваха мрака…
- А сега за последно – нека да характеризираме с един израз всяка една от главите, заложени в учебната програма. Посочете правилното разпределение !
| ПЪРВА | Подвигът на личността в пътя на един народ към свободата. |
| ВТОРА | Жестоко време на хищно и алчно безродничество. |
| ТРЕТА | Гибел със слава и в борба – сбъдната мечта на героя. |
| ПЕТА | Идеологически манифест на българското емигрантско войнство. |
| ДЕСЕТА | Горестни копнежи, безотрадна и самотна съдба – жертвен порив към борбата. |
| ШЕСТНАДЕСЕТА | Смърт и завет, спомен и слава, вярност и заклинание. |
| СЕДЕМНАДЕСЕТА | Тъмна и прокобна неволя – светли и славни стремления. |
Приятна работа и благодарим за вниманието! 🙂
Български език и литература за седмокласници 