https://www.bogdandichev.com/
Тази година преразказът от романа на Братя Мормареви бе любопитен преди всичко като текст за преразказ. Недостатъците му бяха малко. Например нередактираната вече некнижовна форма „чувствуваше“ вместо „чувстваше“, която, освен че е книжна, е и непозната за седмокласниците (макар че това едва ли е валидно за четящите от тях). Вече няколко пъти сме обръщали внимание, че в електронните ресурси на МОН има текстове, свалени от интернет, чийто правопис е по стари издания и в който не са отразени новите пунктуационни правила от ОПРБЕ от 2012 година. Този път разминаване в запетайките няма (като изключим липсата на запетайка пред контактната частица БЕ в израза „Браво, бе!“), както имаше например преди три години във „Войната на таралежите“, но има глагол с остарял правопис. Бял кахър!
Друго неудобство произтичаше от тясната обвързаност на някои детайли от сюжета с предходната глава на романа („Мнимите болни“), от която става ясно защо Досьо си е търкал езика с тебешир и кой е този малчуган без домашно по математика в края на главата, към когото той се обръща с импровизираното прозвище „тебешир“; както и каква е връзката между малкия и парчето от мек варовик, използвано преди десетилетия за писане по училищната дъска. Но това е пренебрежим недостиг, макар и да имаме дълбокото съмнение, че поне половината от седмокласниците от настоящото поколение едва ли знаят защо ученик може да реши да си натрие езика с тебешир.
Най-болезненият пропуск е в това, че тази година от МОН явно не бяха дали необходимите инструкции на квесторите, защото в нито едно от многото училища, в които учат мнозината седмокласници, които познаваме, квесторите не бяха написали на дъската нито имената на героите (четири имена!), нито непознатата дума „кибернетичен“. А това вече е сериозно отклонение от приетите правила или просто своеволно тяхно видоизменяне в процеса на самия изпит. Имената на героите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се изпишат на дъската от квесторите, а също така и непознатите думи, за които МОН трябва да вземе решение в момента, в който подготвя изпитните варианти, за да ги оформи в кратък показалец след текста (както това бе направено още през далечната 2010-а в разказа „Вида“). Другото е просто непрофесионално, няма нищо общо с педагогиката и е насилие над невръстните съзнания на кандидат-гимназистите. И ако поради някакви причини мъдро бдящите авторитети от Министерството са решили, че в днешния технократичен век няма как на децата да не им е позната думата „кибернетичен“ (това е донейде извинително основание все пак), то нищо не оправдава решението да не бъдат изписани имената на героите – две от които са непопулярни (Досьо и Патри), а едно от които се състои от собствено и фамилно име (Коста Русев).
Толкова за пропуските на МОН тази година – малко са и са незначителни с изключение на последния, но хубаво направеният тест и ловко подбраният преразказ компенсират това. Да се надяваме, че комисията по проверка няма да взима предвид неточностите в личните имена при преразказа, които със сигурност учениците са допуснали!
Но и предимствата на разказа не са за подценяване.
Оригиналното е, че за първи път от 11 години от съществуването на НВО-то след седми клас като изпитен формат, състоящ се от тест и преразказ, в текста за репродукция има обширен пасаж от непряка реч – мислите на Досьо какво да направи, за да напусне училище, без да си навлече неприятни последици. Тези мисли са „сказово“ претопени в гласа на повествователя, но се усещат от читателя като стил, лексикален репертоар и речево поведение на самия Досьо. В преобразуването на полупряката реч в непряка няма нищо сложно – действат същите правила, познати ни от трансформирането на пряката в непряка. Но репликите на Досьо са доста разнородни. Близки са до ежедневното общуване и са оформени в своеобразен вътрешен диалог, в който се редуват речеви форми на констатацията, на въпроса, възражението, пояснението, размисъла, предположението, възторженото съгласие, настойчивостта и отново на въпроса. Всяка една от тези комуникативни структури е оформена в едно отделно изречение и те немилостиво следват една след друга. Така че в случая скритият глас на героя трябва да се препредава с много пояснителни допълнения, разписани внимателно и подробно от ученика, като на всичкото отгоре трябва да се внимава те да бъдат свързани смислово вярно и синтактично правилно.
На второ място идват епизодите, които трябва да бъдат пропуснати и които ние маркираме с жълто оцветяване на текста в по-долу приложения анализ. Някои от фрагментите може да бъдат пропуснати, без това да е напълно задължително (при преразказа от името на герой има спорни ситуации по отношение на свидетелското присъствие и най-вече на умозаключителното установяване на факти, както и на тяхното хипотетично извеждане). Например величествената осанка на учителя Русев следва да се пропусне, защото това е гледна точка на повествователя, а не на невръстен младеж (както се разбира от романа – шестокласник), но може и да се приеме, че Досьо също е имал подобно възприятие по отношение на фигурата на учителя Русев. Сетне – злобата в гласа на Досьо, с която той говори на малкия, също е гледна точка на разказвача, но Досьо отново може сам да осмисли този емоционален нюанс на изказа си, както и самото си психологическо състояние. По-трудно е да не се отстрани от сюжета на преразказа намерението на дежурния ученик да предупреди Досьо за приближаването на Русев – все пак това е намерение в чуждо тяло, в чуждо съзнание. Но пък – от друга страна – написано е, че Досьо долавя уплашения погледна дежурния, което означава, че следи реакциите му, а това води до възможността този микроепизод да бъде включен в преразказа, но само под хипотетична форма – с модални лексикални модификатори за предположителност (може би, навярно, по всяка вероятност, май… искаше да ме предупреди за надвисващата над главата ми опасност). И накрая – размислите на Коста Русев и етапите на осмисляне на ситуацията от негова страна със сигурност трябва да се пропуснат в този преразказ. Те не могат да бъдат преразказани дори под булото на хипотетичността, както би могло това да стане в предишния случай.
А като последна точка на трудност и същевременно на оригиналност на избора на текста идват разговорните фрази, с които той изобилства и които са много трудни за трансформация в непряка реч: „Браво, бе!“, „Я кажи…“, „моето момче“, „Марш сега в клас“, „Къде бе, тебешир?“, „Аз такова…“, както и апосиопезата след фразата „защото все пак…“. А в допълнение към тази на пръв поглед дребна трудност идват и разноликите емоции, придружаващи тези реплики: изненада, ирония, гняв, назидание, наставление, команда, сплашване, гузност, опасение… Описателните конструкции, които предават особеностите на диалога, включващ тези реплики и тези настроения, трябва да са много добре обмислени и осъществени, за да предадат максимално точно и в пълнота комуникативната ситуация.
А по същество преразказът беше лесен като съдържателен низ от събития и действия, като глаголно време, беше изчистен от досадни подробности – спомнете си само описанието на тортата в „Седем хайдути и едно магаре“ или реакциите на котките в „Бабата, която хранеше котките“ и ще видите, че в тазгодишния преразказ няма и помен от тяхната детайлизираща сложност.
Е, не бива да забравим и това, че поне на два пъти седмокласникът трябва не да трансформира реплика, а да я цитира дословно: в символния за Русев израз „моето момче“ и в започването на надписа на Досьо – „Триъгълникът…“. Но това не е никакво затруднение – все пак последният урок от учебната програма за седми клас включваше и пунктуация на цитати..
С тези основни наблюдения върху положителните страни на избрания текст за преразказ и върху някои от неговите несъвършенства в приложен и в технически план завършваме анализа си тази година и преминаваме към самото трансформационно решение.
И както винаги приемаме идеалния вариант, че ученикът всичко е запомнил от краткия прочит, че знае вече текста наизуст, преди да започне да пише, и просто трябва да реши как точно да го оформи стилово, лексикално и граматически.
Приятно четене!
Благодарим за вниманието и до скорошни срещи! https://bogdandichev.com/
БЕЛ-7
Български език и литература за седмокласници 