Нов курс по български език и литература за НВО 2019

Стандартен

Най-можещите

Objava -2018-2019.jpg

И отново: 

Телефон 0889/989-028  на госпожа Калина Димитрова, ръководител на Учебен център ДЕСПИНА и преподавател по математика.

Страницата на  ДЕСПИНА във Фейсбук: https://www.facebook.com/zanimalnqdespina/

Имейл на блога: bel.7@abv.bg

Приятна и ползотворна работа през новата учебна година!

 

БЕЛ

Реклами

АНАЛИЗ НА ПРЕРАЗКАЗА ОТ НВО-2018 – ИЗ „СЕДЕМ ХАЙДУТИ И ЕДНО МАГАРЕ“ НА БРАНИСЛАВ НУШИЧ

Стандартен

Писател-1

   Противно на масовите мнения на щастливо излезлите от изпита седмокласници, които един през друг споделяха, че преразказът е бил много лесен, трябва да признаем, че от години не се беше падал толкова труден преразказ на малката матура. По степен на сложност може да се сравнява с 2012 година, когато се падна „Бабата, която хранеше котките“ на Деян Енев.

   Кое може всъщност да е сложното на тази забавна и непринудена историйка, така ведро поднесена с несравнимия хумор на Нушич?

   Първо – голямото количество реплики и епизоди, осъществени чрез реплики, в които действието е потиснато, а тяхното развитие се определя именно от диалога – например „царският“ съд.

    Второ – разговорните изрази и фразеологизирани конструкции, които трудно се поддават на трансформация: „Царю честити…“, „…може ли така“, „…ама и ти ми разгада съня“, „Къде го оня?“, „Тука ли си, непрокопсанико!“, „Това ли му е коронясването и радостното събитие?“ и др. п.

   Трето – наличието на преизказни форми, маркиращи две несвидетелски събития, но не в рамките на една история, а раздалечени: едното в съня, другото наяве. Преизказността не е забранена там, където съществува в оригинала. Щом някой преизказва, което най-често е свързано с несвидетелски разказ, неутралният разказвач, който проследява събитията като актуално протичащи само в плана на настоящето, също може да преизказва. Лошото е, ако ученикът се увлече да принуждава неутралния си разказвач да преизказва и в текущите събития – това вече е грешка в неупотребата на изявителното наклонение. Подобни грешки стават на границата между разказваната несвидетелска история и завръщането в текущите събития. А в този преразказ има две такива истории, значи и рискът от объркване и изпускане на индикативния модус (изявителното наклонение) е двоен. В долу представяния трансформационен анализ първата история я предаваме в минало неопределено време, а втората – с преизказни форми.

   Четвърто – някои темпорални отношения са особено затруднителни, например в следното изречение: Да беше осъдил магарето, не бих се оплаквал; то смачкало посевите, нека го удрят за това; ама магарето свършило магарешка работа, а аз плащам – може ли така? Като оставим настрана отново наличието на изразително разговорни конструкции, прави впечатление, че функцията на глаголните и причастните форми в случая не се свързва толкова със смисъла на предходността, колкото със значението на резултативността (а защо не и на онова особено явление в българския език, наричано „адмиратив“). Както и да е – при преобразуването на тези изрази резултативната семантика трябва да се запази, което е доста трудно именно при формата на плусквамперфекта (миналото предварително време в хипотетично пожелателния израз – „Да беше осъдил магарето“). Защото плусквамперфектът е свидетелско време, а нашият неутрален разказвач е свидетел само на текущите събития, не и на онези, които се предават като чужди свидетелства. Разбира се, от гледната точка на седмокласника в случая най-натрапващите се конструкции са „Ако е бил осъдил магарето…“ или „Ако е осъдил…“ и проверителите сигурно ще ги приемат. Но усетът ни говори, че стилистично и граматически това не са най-подходящите изрази: вторият изнася резултативността към момента на говорене, а тя трябва да е отнесена към друг минал момент; първият съдържа в себе си непозната форма на непознато наклонение (а според други автори – евиденциал), наричано „конклузив“ – умозаключително наклонение, и е далеч по-подходяща. Но учениците не я познават образователно и системно, а само интуитивно и едва ли биха се сетили за нея – първо; а на всичкото отгоре – второ – условността на формулировката силно потиска нейната резултативност. Сякаш става дума за хипотетично действие, което не е настъпило – като че ли не просто не е произнесена присъда над магарето, ами изобщо не е произнесена присъда… Така че най-добре би било „Ако е бил осъдил магарето, а не него самия…“. Ние предлагаме друг вариант в изнесеното по-долу трансформационно решение. Извод: или комисията по проверката трябва да бъде по-отстъпчива при оценяването на трансформациите от този пасаж, или, като се оформят текстове за преразказ, първо самите съставители на дидактическите задачи да се опитат да ги преразкажат, пък тогава да ги задават.

   Пето – много подробности.

   Явно стратегията на съставителите на изпитните варианти остава същата. Дава се лесен тест, но не толкова лесен, че да бъде изкаран без затруднения за 65 точки. Леснината му се маскира с 2-3 коварни въпроса, с труднооткриваеми грешки в текста за редактиране, така че дори отличниците да се изпотят и да са доволни на 62-63 точки. След това се дава привидно елементарен преразказ с много подводни камъни и накрая следват необяснимите резултати на неочаквано ниския брой точки. А всъщност трябва да е напълно очакван, защото острието на този изпитен формат е именно преразказът. Той е ситният филтър, той решава кои да преминат границата на тъй наречените „елитни училища“ и кои да останат пред техните „витрини блескави“…

   Лошото е, че преразкази малко се пишат в училище. И колегите са прави да ги дават рядко, защото в седми клас те имат друг писмен ученически жанр по програма – съчинение разсъждение. Министерството пък досега не е дало никакви по-ясни насоки за писането на преразказ. Всичките сборници, практически помагала, теоретични постановки са чисто авторски разработки – индивидуални или колективни. Както писахме и в анализа на миналогодишния преразказ, МОН може да обобщи в една книга грешките от последните няколко години, да сподели критериите, по които са били оценявани преразказите – не онези щампи, нацвъкани с бюрократичен патос върху една методическа справка, въртяща се из интернет, а практическите насоки за комисиите по проверката на изпита. Но не го прави и не го прави… Защо ли?…

   А, да! И една запетайка има изпусната. Но – нейсе, запуши я, че лани имаше две, дето не си бяха на мястото… МОН има този навик – взима текста така, както той е в интернета или във файла на издателя. И ако в този текст има редакторски или коректорски пропуск, ако не отговаря на актуалните изисквания на правописа и пунктуацията, фиксирани с новия правописен речник от 2012 година, това е бял кахър… Та една запетайка търсете след израза „магарето е магаре“ и дано не я осмислите в посоката на изреждането – в такъв смисъл, че още някой би трябвало да се декорира с тази дългоуха идентификация…

Напротив – по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост нека да си пожелаем науката, дето „е слънце“, и мощната просвета, дето кръстосва „дух със огнен меч“, да ни избавят от всички айдуци и магарета – от пачето перо, та чак до точката!

   Приятно четене – по установена традиция пускаме първо текста на разказа, а после и предлаганата от нас трансформация с цветова легенда. Приемаме идеалния случай – че ученикът ХYZ от един чужд гласов прочит и от последващото 15-минутно персонално четене на текста е запомнил целия откъс дословно и без отклонение и го препредава максимално близко до оригинала.

2018 - Hajdutite i magareto-1 – Копие

А ето я и нашата трансформация.

Анализ на преразказа от 2018

 

Благодарим за вниманието и до скорошни срещи!

Писател

 

БЕЛ-7

АНАЛИЗ НА ТЕСТА ОТ НВО-2018 или за силата на навика

Стандартен

stress

И тази година нашият блог предлага на своите читатели анализ на матурния тест от националното външно оценяване, състояло се на 21 май 2018 година.

   Няма какво толкова да кажем, освен че тестът бе сравнително лесен, но коварно лесен. Направен е така, че без особено усилие да могат да го решат и по-слабите ученици, но трудно да може да бъде решен за 64-65 точки дори от доказаните отличници.

   И отново тези трудности не са в литературните въпроси, а в езиковедските. В литературните въпроси имаше само един труден и умно измислен – №20. Останалите са меко казано елементарни за сериозно подготвения седмокласник. Видима е тенденцията в това направление на държавната образователна политика езиковедските знания да имат огромна тежест в цялото НВО, а литературата да бъде само някаква образователна декорация. Противно на някои по-традиционни разбирания, изразяваме категоричното мнение, че и във втория модул – преразказа – водещи са именно езиковедските знания на учениците. Литературната грамотност много помага при преразказа, но става дума за онази грамотност, която ученикът е формирал до този момент: ориентация в художествения текст, релефна памет за сюжет и подробности, изграден стилов усет, богат речников запас и гъвкава лексикална комбинативност… Тези неща не могат да се изградят за една година с прочита и анализа на 11 литературни творби. Затова в преразказа – също както и в теста – значителен превес имат езиковедските знания.

   Но да се върнем сега към теста.

   И тази година няма спорни въпроси, както нямаше и миналата, след като съставителите на тестовете изпиха горчивата чаша на въпрос №4 от НВО-2016, накарал група от възмутени майки да създаде подписка за съдебна отмяна на изпита. Но пък и тази година има леки неточности в отговорите на 14. и 17. въпрос, а пък във въпрос 25. е налично не съвсем подходящо оформяне на цитата от Вазовата ода „Опълченците на Шипка“.  Във въпрос 17. става дума категорично за грешка (каквато имаше и в НВО-2016 при въпроса с преизказните форми, бързо оправен ден след публикуването на сайта на МОН). Във въпрос 14. по всяка вероятност колегите са решили да бъдат по-благосклонни към отговорите на изпитваните и да не ги въвличат в дебрите на сложния синтаксис. А във въпрос 25. явно иде реч за графична недомислица.

   И след като миналата година имаше грешка в пълния член на въпрос 41. в матурите за 12. клас; след като в текста за преразказ при „малката матура“ от 2017 бяха пропуснати 2 запетайки, задължителни според новите пунктуационни правила; след като тази година отново в матурите на завършващите във въпрос №7 имаше четири грешни отговора (в предвидения за верен е допусната техническа неточност и с голяма компромисност може да се приеме за верен), в нас се поражда следното питане: не може ли МОН в 05:00 сутринта, когато се генерират вариантите на двата теста (за 7. и за 12. клас), да покани в работната си лаборатория дванадесетима доказани редактори и учители с остър поглед и изградени професионални рефлекси, да ги раздели 6 работни групи по двама души, и тези групи за около час да проверят вариантите и за малката, и за голямата матура? Да потърсят грешки, несъответстващи отговори, технически отклонения… Всички допускаме грешки, преглеждаме си текстовете по няколко пъти, даваме ги на редактор и пак понякога издайнически се промъква някой пропуск… Затова изпитният вариант трябва да се проверява от няколко инстанции. Единственото обяснение е в това, че МОН са твърде горди да поискат помощ от плебса. Ами нека тогава се излагат пред цялата страна – явно силата на навика им за гафове е притъпил усещането им за неудобство…

   А ето и анализа на модул първи от вчерашното национално външно оценяване след седми клас – теста.

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-001

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-002

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-003

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-004

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-005

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-006

2018 - NVO - TEST_Page_07

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-008

2018 - Hajdutite i magareto-2-page-009

Help-Your-Children-Cope-With-Exam-Stress

   До скорошни срещи, защото предстои публикуването и на трансформационните решения на падналия се на модул втори текст за преразказ – откъса от романа на Бранислав Нушич „Седем хайдути и едно магаре“.

   БЕЛ-7

 

 

Тест върху „Опълченците на Шипка“

Стандартен
Опълченците на Шипка

Три деня младите дружини как прохода бранят…

  1. Термопили и Ксеркс са собствени имена на:

А)        отряд турски въоръжени сили и военачалника им

Б)        не са собствени, а нарицателни имена и означават предмети от военното снаряжение на българите – термос и сладки сухари, подобни на кекс

В)        проход в Елада и цар на Древна Персия

Г)        провлак и високопланински хребет в Спарта

 

  1. В стиха “Бури подир бури! Рояк след рояк!” е използвана стилистичната фигура:

А)        образен паралелизъм

Б)        инверсия

В)        синтактически паралелизъм

Г)        анафора

 

  1. С кое определение в творбата НЕ СА назовани защитниците на върха както в тяхното конкретно, така и в тяхното и метафорична представяне?

А)        и с трите израза се означават опълченците

Б)        “българи орловци”

В)        “демони черни”

Г)        “орляка юнашки”

 

  1. Централната антитеза в лирическото въведение, която осмисля всички други опозиции, е:

А)        “облак в наший кръгозор” – “див, чутовен връх”

Б)        “нека ни отрича историята, века” – “и в нашта история кат легенда грей”

В)        “спомен люти от дни на позор” – “едно име ново, голямо, антично // …славно, безгранично”

Г)        “счупенте окови” – “строшават зъбът”

 

      5. По своята жанрова природа творбата “Опълченците на Шипка” е:

А)        лирика

Б)        поезия

В)        стихотворение

Г)        нито едно от трите

 

  1. В кой от посочените стихове има персонификация ?

А)        “Вълните намират канари тогаз”

Б)        “И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, // спомня тоз ден бурен, шуми и препраща”

В)        “Няма веч оръжие! Има хекатомба!”

Г)        “и сладката радост до крак да измрат”

 

  1. Кои от трите художествени похвата са най-характерни за одата като творба за възхвала?

А)        градация – хипербола – антитеза

Б)        алитерация – композиционна рамка – синекдоха

В)        олицетворение – паралелизъм – апосиопеза

Г)        инверсия – алегория – анафора

 

  1. По своята смислова съдържателност образното сравнение “кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса” съдържа стилистичната фигура:

А)        хипербола

Б)        метонимия

В)        литота

Г)        оксиморон

 

  1. В метафоричната представа за националната памет на българина в произведението кой образ е изразен като посредник между миналото настоящето и бъдещето, като символ на културно-историческото времепространство на народа ни ?

А)        връх Шипка

Б)        Беласица и Батак

В)        Балкана

Г)        Радецки

 

  1. Смисловите редици (“горските долини” – “върхът” – “славен рът” – “заветният хълм” и “три деня” – “геройски час” – “йощ миг”) смислово и образно внушават:

А)        “свиването” на хронотопа

Б)        края на робството

В)        приближаването на “братските орли”

Г)        ескалацията на безнадеждността и отчаянието

 

  1. Кое е най-пълноценното тълкуване на триадата “вселена – връх – България” в четиристишието “и сладката радост до крак да измрат // пред цяла вселена на тоз славен рът, // с една смърт юнашка и с една победа. // “България цяла сега нази гледа”?

А)        върхът е между небето и земята и затова е във втора позиция на семантичния ред

Б)        подвигът на върха е съзрян и от националното пространство, и от вселенския необят

В)        страданието на поробената родина е препълнило и космическата бездна

Г)        сблъсъкът на опълченците с тираните е преосмислен като колизия между доброто и злото в национално-исторически, но и в космическо общочовешки аспект

 

  1. Ако тълкувате казаното във възторжената реч на генерал Столетов, то какво най-точно бихте определили, че признава пълководецът на българските герои?

А)        чутовната им сила

Б)        на героите руският цар поверява прохода, изхода на Руско-турската война и честта на руския царски трон

В)        подвигът им е “геройски час” в националната ни летопис

Г)        те са призвани да увенчаят родината си с лавровите венци на славата

 

  1. Стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка” е построено като отговор на хулите срещу народа му. Какво то не изразява ?

А)          синовното чувство на Вазов към родината му

Б)        реалистичния му поглед към мрачните моменти в българския живот

В)        българския характер на поета

Г)        ниското му национално самочувствие

 

  1. Кой от посочените изрази съдържа хипербола ?

А)        “всякой гледа само да бъде напред // и гърди геройски на смърт да изложи”
Б)        “Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът.”
В)        “И турците тръпнат, друг път невидели // в едно да се бият живи и умрели”
Г)        “България цяла сега нази гледа, // тоя връх висок е: тя ще ни съзре, // ако би бегали – да мрем по-добре”

 

 

  1. В кой от цитираните стихове от одата “Опълченците на Шипка” личи желанието на Вазов да види България като равностоен участник в цялостния живот на човечеството ?

А)        “България цяла сега нази гледа”
Б)        “Нека ни отрича историята, века, // нека е трагично името ни, нека”
В)        “На вашата сила царят повери // прохода, войната и себе дори!”
Г)        “българи, орловци, // кат  лъвове  тичат  по  страшний редут, // не  сещат  ни  жега,  ни жажда, ни труд.”

 

  1. Битката при Шипка е свидетелство на необратимата промяна на роба в свободен човек. За целта поетът:

А)        подчертава различната мотивация на воюващите страни

Б)        в образа на атакуващите подчертава зверското, нечовешкото, а в позицията на опълченците – храбростта, новия свободолюбив дух на времето и нравствената им извисеност

В)        използва богатство от сравнения, антитези и метафори

Г)        верни са и трите предишни отговора

Д)        верни са само  А и Б

Е)        верни са само  А и В

Ж)       верни са само  Б и В

 

  1. Какво в клетвата на опълченците “България цяла сега нази гледа, // тоя връх висок е: тя ще ни съзре” “прави” върха сюблимен ?

А)        безпримерният подвиг на героите

Б)        въпросът е заблуждаващ – това по начало е най-високият връх в Стара планина

В)        върхът се споменава в много народни песни, прославили делото на бранителите

Г)        този връх е възпят от всички поети на националната ни литературна класика

 

  1. Как в одата се защитава националното достойнство на българина ?

А)        защитата на върха се представя като битка за отвоюване на достойно място в историята

Б)        прави се сравнение между българите опълченци и руските вóйни

В)        поробителите се представят като “орди дивашки”

Г)        описват се тридневните страдания на връх Шипка

 

  1. Къде присъства образът на Балкана в стихотворението ?

А)        във всички части на одата

Б)        само в лирическия епилог

В)        в лирическото встъпление

Г)        в лиро-епическия “разказ” за отбраната на Шипка

 

  1. “Това е едно от най-силните ми стихотворения” – признава Иван Вазов за “Опълченците на Шипка”. Времето защитава тази оценка, защото:

А)        доказва убедително, че нашият народ е достоен за свободата си

Б)         използва много нови художествени средства

В)        писано е от поета с най-голямо вдъхновение

Г)        преведено е на много езици

Опълченците на Шипка-2

Щурмът е отчаян, отпорът е лют…

  1. Знаете, че е особено важно при анализа на лирическия текст да демонстрирате овладяността на литературно-терминологичния инструментариум. Разбира се, необходимо е не просто да изложите понятието, но и да разкриете неговия ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ. И така:

Употребата на синтактичния паралелизъм на равнище полустих от типа на “Пушкалата екнат. Турците реват” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        динамизира се художествената визия, образната пластика придобива кинематографичен ефект

Б)        създават се особено въздействащи интонационни паузи

В)        придава се на стиха изключително разтърсваща мелодика

Г)        постига се равнопоставеност на изображението на двете вражески сили

 

  1. Инверсията в стиха “на безсмъртен подвиг паметник огромен” придава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        внушава, че подвигът е по-значим от самия паметник

Б)        разкрива особената поетическа виртуозност и разчупеност на Вазовото слово

В)        “изтегля” логическия акцент, смисловия фокус, върху епитетите “безсмъртен” и “огромен”

Г)        изгражда уеднаквени стихови структури и така се постига поетическата ритмизация

 

  1. Градацията в двустишието “На вашата сила царят повери // прохода, войната и себе дори!” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        поставя над всичко царя освободител

Б)        натрупва еднородни допълнения и усилва значението им, като придава внушението за царственото величие на тази война и на този проход, тъй като те са свързани с монархическата чест на руския скиптър

В)        постига ескалация на чувството – разгръща се поетическият възторг

Г)        разкрива с нарастваща сила огромната историческа значимост на съдбовната битка, която водят българските герои, представя подвига им не само като национално, но и като световно велик

 

  1. Честата употреба на риторични възклицания създава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        създава се слухова представа за експлозивната вълна на боя

Б)        въздейства върху ескалацията на емоционалната и психологическата изразност на поетическата стилистика, раздвижена между “патоса на възторга” и гневната омраза срещу поробителя

В)        подчертава напрегнатостта на лирическия говорител, съпреживяващ развоя на сражението

Г)        разкрива яростта на противниците един срещу друг

 

  1. Използването на метонимията в стиха “Върхът отговори с други вик: “ура!” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        постига се олицетворение на Шипка

Б)        внушава се, че българските герои са “слети” с гранитната твърд на Балкана, с родната майка земя

В)        провокира се идеята, че Балкана още веднъж “повтаря на боя ревът”

Г)        заражда се усещането, че викът на опълченците има силата и твърдостта на скалите

 

  1. Антитезата “Щурмът е отчаян, отпорът е лют” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        разкрива озлочестението на битката

Б)        представя паническия страх и безсилието на турците, противопоставен на яростта на опълченците

В)        създава пространствената визия на вертикалата в изобразителната опозиция “горе – долу”

Г)        раздвижва визуалната представа за връхлитането и отстъплението, обогатява картинната представа за кипящата динамика на сражението

            Посочете неверния отговор!

 

  1. Апосиопезата в края на стиха “гълтат, потопяват орляка юнашки…” има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        внушава с горестна безнадеждност трагичната съдба на храбрите, но обречените на смъртта герои

Б)        изразява задъхания гняв на лирическия говорител, съзрял близостта на една безчестна победа, в която врагът преодолява съпротивата на опълченците само благодарение на            многочислеността, а не на войнската си сила

В)        подсказва за заглъхването на боя, вече наближаващ своя край

Г)        внушава, че сякаш и гласът на лирическия говорител е заглушен, залят, “удавен” от връхлитащите вълни

 

  1. Персонификацията в одата (“Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът”) има следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        разкрива как земята тътне и трепери от вихъра на боя

Б)        създава представата за ехо, за отгласност

В)        от една страна разкрива съпреживяването на битката от родната земя, а от друга постига внушението за ужасяващата гледка на боя в неговия свиреп рев

Г)        представя хоризонтите на баталните действия – битката се води из гори и из долини, по целия роден Балкан, по цялата майка България

 

  1. Алитерацията на “р” в стиха “и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра // върхът отговори с други вик: “ура!” придава следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        създава звуковата алюзия за гръмовност, психологическо внушение за екстатичност

Б)        моделира фонетичната разнородност на стиха и го прави по-плътен, по-звучен, по-богато въздействащ

В)        изравнява смисловата натовареност на отделните думи, които без нея са поделени на повече и по-малко значими

Г)        тя е умишлено създадена от поета с цел рецитаторската форма на произведението да бъде по-емоционално изразителна и по-разнообразна като интонация

 

  1. Анафората “нека” в лирическото въведение постига следния ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ:

А)        разкрива презрението на поета над глупостта на клеветата – подобно на прочутия руски поет Пушкин, той смята, че с глупеца не трябва да се спори (“…и не оспоривай глупца!” А.С. Пушкин, “Памятник”)

Б)        това е форма на присмех и ирония над скудоумните злословия на западната преса

В)        тя внушава, че поетът е извисен над дребните и пошли интригантства с българските национални идеали и не го интересува какво говорят тези морални лилипути

Г)        откровено, с дълбока болка, тя градира скръбта на лирическия говорител, спомнящ си кървавия исторически трагизъм на народа ни и незаслуженото му днешно унижение

 

  1. Какво е “трицератопс”?

А)        това не е литературен термин, а име на праисторически тревопасен динозавър

Б)        вид риторичен похват, при който спорещият привидно се съгласява с позицията на опонента си

В)        финално тристишие в древните оди, заменено от Вазов с четиристишие в края на неговото произведение

Г)        сложно спираловидно повторение в обхвата на три съседни строфи

 

  1. Какви са тези “горски долини” във Вазовия стих ?

А)        това са долините на горите, растящи в Балкана

Б)        по билото на Стара планина не растат гори – поетът използва старинна форма на прилагателното име “планински”: “горските долини” = “планинските долини”

В)        това е поетическа метафора, която ни отвежда към представата за легендарното хайдушко движение

Г)        това е поетически оксиморон – в долините не растат гори, той внушава разгръщането на времепространствените параметри – в смисъл “боят ехти из гори и из долини”

 

  1. Каква е римата в одата “Опълченците на Шипка” ?

А)        обхватна

Б)        кръстосана

В)        съседна

Г)        вътрешна

 

  1. Понятието “хронотоп” може да се използва по отношение на стиха:

А)        “венчайте България с лаврови венци !”

Б)        “в едно да се бият живи и умрели”

В)        “ако би бегали: да мрем по-добре!”

Г)        “от урва на урва и от век на век!”

 

  1. Какво е “хекатомба” ?

А)        древногръцки аналог на японското харакири – в смисъл човекът се жертва с чест

Б)        жертвоприношение от жестоките езически времена в Мексико до нашествието на Кортес, когато ацтеките са принасяли на боговете си човешки жертви

В)        жертвоприношение на сто крави

Г)        ритуално жертвоприношение, при което жреците преди битка са гадаели бъдещето на боя по вътрешностите на закланото животно

 

  1. Кой епитет отсъства от художествената система на одата ?

А)        “сладката”

Б)        “люти”

В)        “горчивият”

Г)        и трите епитета присъстват в одата

 

  1. От гледна точка на цветовия спектър и неговата символика кой цвят НЕ присъства в образния колорит на творбата като лексикално изражение (с дума) ?

А)        червен

Б)        син

В)        черен

Г)        и трите цвята присъстват

 

  1. От гледна точка на протичащото време в опозицията “преди – сега” кой стих отговаря най-точно на стиха “и тела я стелят, и кръв я залива”, като изобразява близка по образност картина в настоящето ?

А)        “на безсмъртен подвиг паметник огромен”

Б)        “като Термопили славно, безгранично”

В)        “покрит с бели кости и със кървав мъх”

Г)        “издига се някой див, чутовен връх”

 

  1. Ефектът на контраста в лирическото въведение е постигнат в опозицията:

А)        “робство – свобода”

Б)        “героизъм – страх”

В)        “високо – ниско”

Г)        “мрак – светлина”

 

  1. По отношение на поетическия синтаксис Вазов:

А)        редува широко разгърнати и лаконични изреченски цялости

Б)        използва само широко разгърнатите

В)        одата е структурирана синтактично на принципа на резкия и отсечен изреченски изказ

Г)        въпросът е заблуждаващ – това не се нарича “поетически синтаксис”, а “поетическа фразеология”

 

Опълченците на Шипка-3

Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба, всяко нещо – удар, всяка душа – плам…

  1. Каква роля има подзаглавието на одата “11-ти август 1877г.?

А)        сочи достоверността на лирическия разказ за шипченския бой

Б)        придава исторически дух на творбата

В)        подчертава краткия срок, който разделя историческото събитие от времето на публикуването на творбата – 06 ноември 1883 г.

Г)        подзаглавието конкретизира обхвата на събитията чрез изтъкване на датата, когато на ръба на поражението опълченците извоюват победа със съдбовно значение

            Посочете неточния отговор!

 

  1. Кои от посочените изразни средства са използвани в цитираните по-долу стихове от лирическия увод на одата?

А)        метафора

Б)        анаколут

В)        сравнение

Г)        своеобразно “движение” на понятията, уточняващи топоса

   Напишете срещу цитатите буквите на посочените от вас изразни средства !

“защото в Балкана има един спомен
има едно име ,що вечно живей”

“и в нашта история кат легенда грей”

“едно име ново, голямо, антично”

“що отговор дава и слива срамът
и на клеветата строшава зъбът”

 

  1. Защо в лирическия увод поетът използва като композиционен похват антитезата: “позорни страници в нашата национална история – величието на националния подвиг на Шипка”?

А)        за да се открои по-ярко величието на подвига на Шипка

Б)        за да внуши идеята, че в нашата национална история може да има позорни страници, но над тях се извисява националният подвиг на Шипка

В)        за да оправдае позорните страници в националната ни история

Г)        за да подчертае незначителността на съвремието, настъпило след Освобождението

 

  1. Определете коя от антитезите не се отнася към лирическия увод на одата:

А)        „мрак – светлина“

Б)        “позор – слава”

В)        „кръгозор * небе“

Г)        “ниско – високо”

 

  1. Каква художествена функция има пространствената опозиция в одата: върхът (горе), на който са “дружините наши”, и подножието на върха (долу), където са турските орди ?

А)        разкрива изгодната позиция на българските опълченци и неизгодната позиция на турците

Б)        представя целта и идейните подбуди в борбата на двете борещи се сили

В)        внушава представата за величието (ВЪРХЪТ) и низостта (ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА) като противоположни нравствени характеристики на участниците в боя

Г)        очертава различните позиции на разположението на силите – на опълченците и на турците

 

  1. Посочете кои от цитираните стихове съдържат кулминационния момент в развитието на лирическия сюжет:

А)        ”Изведнъж Радецки пристигна със гръм”

Б)        ”Грабайте телата!” – някой си изкряска

            И трупове мъртви фръкнаха завчаска”

В         ”И турците тръпнат, друг път невидели

            ведно да се бият живи и умрели”

Г)        ”Пристъпи ужасни!Дванайсети път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива”

 

  1. Посочете в кой от цитираните стихове има метонимия:

А)        ”и аллах! “гръмовно въздуха разпра”,

Б)        „желязото срещат с железни си гърди“

В)        ”кат шъпа спартаци под сганта на Ксеркса”

Г)        ”и на клеветата строшава зъбът”

 

  1. Посочете кое от подчертаните прилагателните имена в цитираните стихове от одата е:

А)        определение

Б)        архаизъм

В)         олицетворение

Г)        епитет (метафоричен)

 

“нек спомен люти  от дни на позор”

“и ордите тръгват с викове сърдити”

“Последният напън вече е  настал”

“издига се някой див, чутовен връх”

 

  1. Какви идеи внушава картината на финалната част на одата?

А)        идеята за непобедимостта на българските опълченци и руските войни

Б)        идеята за достойния отговор на хулителите на националната ни история

В)        идеята за величието на безсмъртието на героичния подвиг на Шипка, за легендаризирането му, за превръщането му в мит

Г)        идеята за забравата, която е овладяла съзнанието на съвременниците на поета, и фактът, че само Балканът си спомня за опълченците и боя

 

  1. Кое от определенията, отнасящи се до основния тон на одата, е невярно?

А)        тържествено поетичен тон

Б)        ироничен

В)        полемичен

Г)        прославящо възхваляващ.

 

  1. Защо одата се представя и като “разказ за една победа” ?

А)        възхвалява подвига на опълченците

Б)        разказва за нравствения смисъл на човешката саможертва

В)        описва набезите на турските орди

Г)        разкрива как се сражават опълченците

 

  1. Каква е ролята на Балкана в заключението?

А)        да увековечи подвига

Б)        да разнася славата на опълченците

В)        да разказва за битката

Г)        да внушава преклонение

Посочете отговора с непрецизен езиков изказ!

 

  1. Посочете пропуснатия израз в цитата “Венчайте България с…”

А)        лаврови венци

Б)        успех и победа

В)        вашата сила

Г)        вечна прослава

 

  1. Определете основните чувства в лирическия увод:

А)        болка, огорчение, гордост

Б)        болка, равнодушие, мъка

В)        гордост, възторг, оптимизъм

Г)        песимизъм, унижение, потиснатост

 

  1. Кои са цитатните думи, образуващи антитезисни двойки в лирическия увод?

А)        “срам” – “гордо”

Б)        “трагично” – “велико”

В)        “мрак” – “свети”

Г)        “позор” – “славно”

Посочете грешния отговор!

 

  1. Кой от посочените по-долу стихове принадлежи на картината, описваща кулминацията на боя!

А)        “Тоя връх висок е, тя ще ни съзре”

Б)        “Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба “

В)        “и фърлят се с песни в свирепата сеч”

Г)        “Те ще ни паднат, но честно, без страх”

 

  1. Защо Вазов възхвалява подвига на опълченците?

А)        за да отговори достойно на хулителите

Б)        за да покаже героичното ни минало

В)        за да повдигне самочувствието ни

Г)        за да научим за смелите защитници

Посочете неточния отговор!

 

  1. Каква е ролята на лирическия увод?

А)        да подготви читателя за възприемане на подвига

Б)        да подсили чувствата

В)        да отговори на клеветниците

Г)        да ни запознае с чувствата на Вазов

 

  1. Кои определения се отнасят за опълченците?

А)        като скали твърди

Б)        героите наши

В)        млади опълченци

Г)        всички заедно

 

  1. Кои определения и сравнения използва Вазов за врага?

А)        душманските орди

Б)        идат като тигри

В)        орди дивашки

Г)        всички заедно

Опълченците на Шипка-4

Пушкат и отблъскват без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…

  1. Защо Вазов назовава дружините “млади”?

А)        залага внушението за новото време, което опълченците носят на плещите си

Б)        те са своеобразна опозиция на историческата старина

В)        това е един от похватите на одическата възхвала

Г)        дружините носят нови съдбини

(Посочете неверния отговор!)

 

  1. Какви внушения цели авторът с употребата на художественото наречие “трепетно” в стиха:”Горските долини // трепетно повтарят на боя ревът”?

            (Посочете неверния отговор!)

А)        майката земя е ужасена, скована, потресена

Б)        внушава ефекта на ужаса-надеждата, съзерцанието, тръпката

В)        майката родина знае, че това е съдбовен миг

Г)        майката родина очаква последния напор, който ще доведе да фаталния край на битката

 

  1. Защо в стиха ”Гъсти орди лазят по урвата дива” урвата е назована “дива”?

(Посочете неверния отговор!)

А)        това е характерно описание на самотната природа, на каменистите сипеи и дебри на Балкана

Б)        препраща асоциациите на читателя към една от същностните характеристики на “душманските орди”

В)        чрез този епитет е назован психологическият ефект, който кръвта и смъртта оказват като въздействие на майката земя, жертва на гибелен, смразяващ ужас

Г)        това е похватът на персонификацията, с който се постига внушението, че и самите стръмни скали и сипеи са обхванати от дива омраза към поробителите

 

  1. Как започва художественото изображение на битка

(Посочете неверния отговор!)

А)        от реалното й начало – 11-ти август 1877 г.

Б)        от третия ден, а не от реалното й начало

В)        от онзи момент, който е значим и същностен за обслужването, за доказването на художествената концепция на автора

Г)        от най-важното сражение през Руско-турската война, предопределило нейния изход

 

  1. Какви подзначения се разкриват в метонимията “Върхът отговори с другий вик”?

А)        географско място

Б)        високо и близко до небето място

В)        морална височина, морално превъзходство

Г)        част от Балкана

 

  1. Какво означава думата “сюнхорезис”?

А)        вид метонимия

Б)        логическа градация

В)        привидно съгласяване с доводите на опонента, за да бъдат впоследствие  отречени

Г)        особеност на поетическия синтаксис

 

  1. Какъв смисъл внушава сравнението на върха с Термопили (“като Термопили славно, безгранично”) ?

А)        събитието може да се впише в общочовешката история

Б)        древно колкото Термопили

В)        свързано е със звезден миг от историята на България

Г)        прави се аналог с историята на древен Рим

 

  1. В кой от посочените стихове не е вложен като художествен похват на изображението синтактичният паралелизъм:

А)        “идат като тигри, бягат като овци”

Б)        “кат демони черни над черний рояк”

В)        “свети нещо ново, има нещо славно”

Г)           “патроните липсват, но волите траят”

 

  1. Падението и срамът на българския народ в робските години не е изразено само с едно от посочените средства. Кое е то?

А)        синекдоха

Б)        топоними

В)        сравнение

Г)        инверсирани епитети

 

  1. Изразът ”там нейде, навръх планината” означава:

А)        местността “Орлово гнездо”е най-високата точка на Балкана

Б)        неопределеността произтича от липсата на картографско описание на върха, защото България е в рамките на господстващата империя

В)        за лирическия говорител е без значение точното местонахождение на връх Шипка

Г)        неопределеността е съзнателно внушена, за да се очертаят митичните измерения на събитието

 

  1. Опозицията между възгласите “аллах!” и “ура!” НЕ се възприема само с едно от следните значения:

А)        изразява грандиозния конфликт между стремежа към увековечаване на господството на поробителите и порива към свобода на опълченците

Б)        разкрива две морални системи

В)        доказва невъзможното съвместителство на тираните и свободолюбивия народ в рамките на една държава

Г)        предстои сюблимен момент, предначертаващ съдбините на България

 

  1. Изразът “пушкат и отблъскват без сигнал,без ред” означава:

А)        опълченците са в паника, което нарушава организационната им атака

Б)        дружината е наскоро организизирана, затова е без опит

В)        зад привидния хаос се крие строга подчиненост на една-единствена цел – победа

Г)        чувства се отсъствието на генерал Радецки, който да въведе ред

 

  1. Вазов не продължава описанието на битката след пристигането на Радецки, защото:

А)        няма достатъчно достоверни данни за изхода

Б)        описанието след развръзката е излишно, защото пристигането на Радецки предрешава изхода от битката

В)        целта на поета е да увековечи подвига на опълченците, извършен в критична ситуация

Г)        авторът не е имал време да завърши творбата

 

  1. Образът на Балкана в епилога присъства със следните значения:

А)        той е свидетел на величавото събитие, медиатор между водоразделите на времето

Б)        символ на българската твърдина и дух

В)        поле за изява на героичното начало

Г)        ограничава (рамкира) измеренията на подвига

Посочете неверния отговор!

 

  1. Как са отречени оценките на чуждата преса за нашата история в одата „Опълченците на Шипка“? Посочете неверния отговор:

А)        чрез композицията на лирическия увод, където втората част отрича възгледа за позорното минало

Б)        със съгласяването с оценките на историята в първата част за нашето позорно минало

В)        чрез подбраните исторически примери Батак и Беласица като доказателства за порива към свободата

Г)        чрез анафората „нека“, съдържаща повече несъгласие, отколкото примирение

 

 76. Как е представен върхът Шипка в лирическия увод, след като е премълчано името му?

А)        с епитетити „ново”, “голямо”, ”антично“

Б)        с пространственото разположение – върхът е в Балкана

В)        със сравнението с Термопилите

Г)        с всички посочени начини

 

  1. В кой от посочените изрази се съдържат алитерация и асонанс?

А)        „България цяла сега нази гледа“

Б)        „ревна гороломно“

В)        „идат като тигри“

Г)        „покрит с бели кости“

 

  1. Коя от посочените опозиционни двойки не е използвана, за да се постигне противопоставянето на два образа?

А)        „Аллах!“ – „ура“

Б)        „орляка юнашки“ – „орди дивашки“

В)        „ново“ – „антично“

Г)        „младите дружини“ – „рояк“

 

  1. Какво постига Вазов чрез пространственото разположение на враждуващите сили? Посочете неверния отговор:

А)        ордите остават „долу“, слети с ада

Б)        само фактът, че са на върха спасява българите

В)        българите и да паднат, ще останат на върха

Г)        българите са извисени от порива за свобода

 

  1. В кой израз има градация?

А)        „всяко дърво меч е, всякой камък – бомба“

Б)        „патроните липсват, но волите траят“

В)        „желязото срещат с железни си гърди“

Г)        „покрит с бели кости и със кървав мъх“

Вълните намират канари тогаз...

Вълните намират канари тогаз…

  1. Кой момент е най-въздействащ с експресивната си сила?

А)        „талазите идат; всичките нащрек са“

Б)        „Пристъпи ужасни! Дванайсетий път // гъсти орди лазят по урвата дива“

В)        „Грабайте телата!” – някой си изкряска // и трупове мъртви хвръкнаха завчаска“

Г)        „Йоще миг – ще падне заветния хълм“

 

  1. Кои са опорните образи в лирическия епилог? Посочете неверния отговор:

А)        спомен

Б)        позор

В)        Балкана

Г)        славата

 

  1. В кой израз има и метафора, и метонимия:

А)        „желязото срещат с железни си гърди“

Б)        „и сладката радост до крак да измрат“

В)        „не срещат ни жега, ни жажда, ни труд“

Г)        „Върхът отговори с другий вик: „Ура!“

 

  1. Коя победа възпява одата? Посочете неверния отговор:

А)        военната победа с помощта на генерал Радецки

Б)        победата на порива за свобода над насилието

В)        победата на стоицизма в отстояване на идеала

Г)        победата над смъртта в името на свободата

 

  1. Коя поред ода е „Опълченците на Шипка“ в цикъла „Епопея на забравените“? Защо?

А)        първа, защото показва героизма на целия български народ, който в последвалите я оди се персонифицира

Б)        в средата, защото е кулминация на българския героизъм и заема централно място в цикъла от оди

В)        последна – израз на колективния подвиг, който обхваща в себе си героизма на отделните личности, възпят в предходните оди

Г)        тринадесета – предходните дванадесет възпяват личности, по аналогия с дванадесетте апостоли от Библията, а тази е за всеобща прослава

 

  1. Как на отрицаващите „история“ и „века“ се противопоставя „нашата исторья“?

А)        Вазов си служи с доводите, аргументите и мотивациите на своите противници, които пресъздава поетически

Б)        противопоставянето на двете части на лирическия увод (срама и славата) става чрез използването на конструкцията „нека“ – „но“

В)        „историята“ и времето са едностранчиви, необективни, те са „клеветата“, на която нашата „исторья“ противопоставя едно изстрадано събитие, едно живо име

Г)        и трите тези могат да се приемат за отговор на въпроса

 

  1. Кое от следните твърдения е невярно?

А)        възклицанието „О, Шипка!“ е в началото на втора част от лирическия увод и след него се доказва, че обвиненията са „клевета“

Б)        името „Шипка“ се появява така „изведнъж“ – сякаш грохотно се стоварва върху зъба на клеветата

В)        възклицанието в полустих като самостойна текстова цялост, сякаш „атакува“ и слуха, и зрението на читателя

Г)        след възклицанието сякаш митът излиза извън пространството на митологическото безвремие и започва да разказва за себе си сега.

 

  1. Как се проявяват в одата двата плана: абстрактно обобщеният и конкретно историческият?

А)        абстрактният план се противопоставя на конкретния, защото цели да оцени и легендаризира събитието, да го превърне в мит

Б)        в едни и същи стихове се напластяват едновременно значения от двата плана и те стават многозначни със скрит смисъл

В)        лирическият говорител се стреми да постигне достоверност, ето защо се придържа към фактите от световната история

Г)        лирическият говорител не робува на фактите, а от тях подбира само значимите за доказване на художествената си концепция

 

  1. Каква художествена функция имат стиховете след дадения от опълченците обет в отговор на речта на Столетов?

А)        завръзка – след техния обет за победа започва истинския разказ – прослава за истинския героизъм

Б)        развръзка – стават вече известни мотивацията на опълченците и задачата им, а след това е само разказ за постигната цел

В)        епилог – последвалата картина е финал на битката, победата на българските опълченци, краят на разказа за славата

Г)        ескалация на динамиката и психологическото напрежение  в посока към кулминацията – грандиозно изразяване на националната идея, че смъртта не е краят на борбата на българина с робството

 

  1. В завръзката на епическата част на одата „Опълченците на Шипка“ „боят“ е метафорично олицетворен чрез следното съществително име:

А)        шумът

Б)        грохотът

В)        ревът

Г)        стонът

 

  1. Идентификациите на турските орди „рояк“ и „талази“ съсредоточават в себе си авторовото внушение за:

А)        тяхната стихийност, многобройност и непобедимост

Б)        безизходността на сражението за опълченците, които се сблъскват с тази огромна всепомитаща маса

В)        тъмнината, многобройността, стихийността, хаоса, който цари в тези черни редици

Г)        посочва се числеността на противника, за да се подчертае още повече героизма на опълченците

 

  1. Призивът на генерал Столетов „Венчайте България с лаврови венци!“ носи символния смисъл на:

А)        смъртта в името на отечеството

Б)        победата и свободата на България

В)        средство за повдигане на духа на опълченците

Г)        отчаянието от евентуалния фатален край на битката

 

  1. Политането на телата на мъртвите опълченци от върха към турските орди във Вазовата художествена логика на одата може да се тълкува като:

А)        паниката от безизходността, обхванала редиците на опълченците

Б)        на върха няма смърт, а безсмъртие и мъртвите оживяват в геройския час ведно с живите, за да помогнат

В)        оскверняване на труповете, в резултат на хаоса на върха

Г)        разкъсване на художествената логика с цел въздействие върху читателя

 

  1. В динамичното, напрегнато описание на „геройския час“ лирическият говорител проследява преди всичко действията на българските дружини, защото:

А)        Вазов като българин е пристрастен и иска да изтласка османските орди в периферията на своя художествен свят

Б)        това е удачен поетичен момент за индивидуализация на персонажите, която е заслужена само за опълченците

В)        бранителите на върха са тези, които в този момент носят историята на плещите си, и читателят трябва да види как се кове една чудна и кървава героична победа

Г)        онова, което се случва на Шипка в този момент, е продукт на авторовата художествена фикция

 

  1. Лексемата „гороломно“, преведена във Вазовия фикционален свят,може да се свърже със следното определение:

А)        буреносно

Б)        свирепо

В)        разкъртващо

Г)        раздиращо

 

  1. Определението на Сюлейман – “безумний”означава:

А)          турският пълководец се намира в психопатично състояние

Б)        не се съобразява със стратегическото предимство на защитниците на върха

В)        не осъзнава, че всеки момент опълченците ще получат подкрепление от генерал Радецки

Г)        не осъзнава, че “раите”на върха са вече свободни хора и че ходът на историческите процеси е неумолим

 

  1. В литературната интерпретация е възможно пресичането едновременно  на няколко идеи и тълкувания – опитайте отново!!!

Определението, което авторът дава на предводителя на ордите – „безумний“, има своята логика в следното обяснение:

А)        безумство е да се опълчваш срещу един народ, който се бие, за да извоюва победата си

Б)        Сюлейман е събирателен образ на поробителя, който лее кърви и мъчи цял един народ вече пет века, обзет от безумно, зверско настървение

В)        безумен е, защото за пореден път атакува, като вижда, че завоюването на върха е невъзможно

Г)        безумен е защото е властолюбив, деспотичен и жесток военачалник

 

  1. Онова, което прави опълченците равностойни на „душманските орди“ в художествената логика на одата, е:

А)         стратегическото предимство, което им дава местоположението на върха

Б)        нерешителността и страхът от нападение на многобройните противници

В)        тяхната дисциплинираност, ред, единомислие и талантливи предводители

Г)        техния безпримерен героизъм, смелост и готовност за смърт в името на свободата

 

  1. „Боят се обръща на смърт и на щик“ какво е значението на думата „щик“ в художественото смислово поле на одата:

А)        тя се свързва съчинително с думата “смърт” и носи символиката на смъртта

Б)        тя е оръжие или част от оръжие

В)        воюващите страни са привършили амунициите (”патроните липсват”)

Г)        в този момент на боя кръвта се лее най-силно

 

  1. Метафоричната картинност на стихийния сблъсък между тираните и вóйните на България е изградена от образната символика, уподобяваща враждуващите сили на:

А)        бури и рояци

Б)        вълни и канари

В)        тигри и лъвове

Г)        желязото и труповете

 

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща...

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща…

„Балканските орли стоеха в клетка“

Стандартен

   Orel v kletka

   Разтърсващ и покъртителен със своята картинна и метафорична въздейственост, цитираният откъс от втора глава на Вазовата повест „Немили-недраги“ разкрива духовното мъченичество на българската бунтовна емиграция. Волният порив на хъшовете към свобода е въплътен в образа на орела, юнашката птица – господар на Балкана и повелител на небесата, и той е свързан както с героичната им същност, така и със славното им барутно минало. Унизителното настояще на историческото безвремие, оковало в тежката чужбина съдбите на борците за народно освобождение в едно нищожно, мизерно и недостойно съществуване, е изразено с антитезисната конструкция „орли в клетка“. Изразът съдържа в себе си болезнения драматизъм на Вазовите герои, разкъсани между огнения си духовен устрем към битки срещу вековния тиранин и физическото си бездействие, което съдбата им е отредила за неизвестно колко време и което те принудително понасят с гордо и величаво страдание.

КУРС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА за 7. клас

Стандартен
Деспинци

   В сътрудничество с малък учебен център в София, намиращ се в квартал „Младост“, блогът Български език и литература за седмокласници организира курс по български език за 7. клас с тясна насоченост към изпитите за НВО през май 2018 (разбира се – учебният център предлага и курс по математика).

   Курсът е осезаемо евтин в сравнение с цените на познатите софийски образователни школи.

   Обучението по български език и литература е в неделя и включва 30 неделни срещи по ПЕТ 45-минутни часа от септември до май. Общата му продължителност е 150 часа.

   След всяко занятие има 60 минути консултация за учениците, които имат въпроси, неясноти, проблемни домашни работи или тестове, зададени в училище.

   Справка за свършената работа с курсистите ни от тази учебна година:

– решени ШЕСТ сборника с тестове по матурния формат, общо 65 теста, давани за домашна работа и специално анализирани в часовете

– решени 7 комплексни теста по български език

– решени около десетина авторски подготвителни материала по граматика

– направени, проверени, върнати и анализирани ЕДИНАДЕСЕТ преразказа

– направени ТРИ пробни изпита (с тест и преразказ)

– много домашни върху писане на т. нар. „тези“, проверени на всеки ученик

– проведено специално допълнително 31-во занятие от 8 астрономически часа, състояло се три дни преди изпита, включващо серия от решаване на тестове и един преразказ – ПЕТНАДЕСЕТИ за участниците в допълнителната среща (11 преразказа на курса + 3 на пробните изпити + 1 на допълнителната среща).

   Статистиката на нашата качествена успеваемост включва следните цифри за 12 ученици, участвали в курса: 1 ученичка с 93 точки (влязла в 164. ГПИЕ, т. нар. „първа испанска“, която предпочете пред „първа немска“, за която също ѝ стигаше балът); 3 ученички с 87,5 точки (съответно приети в 1. АЕГ и 2. АЕГ – т. нар. „първа английска“ и „втора английска“), 1 ученичка с 87 точки (приета в 31 СУЧЕМ в паралелка с немски и английски) и един ученик с 84 точки (приет в НПМГ с физика по първо желание). По старата система за преобразуване на точки в оценки 86 точки е оценка „Отличен 5,50“). Това означава, че петима (почти 50%) от нашите курсисти изкараха шестица на изпита (шестият има 5,43). Но все пак да не забравяме, че огромна част от успеха се дължи на трудолюбието, старанието и желанието за градивна работа на самите ученици, както и на семейния контрол у дома.

   Занятията се водят нетрадиционно – на академичен, но достъпен език, с много примери и много писане на дъската, а най-вече в духа на строга дисциплина, но в приятелска и творческа атмосфера.

   Осигурена е ЕЖЕСЕДМИЧНА обратна връзка с родителите!!!

   Групите са до 12 ученици.

   Тъкмо защото сме малко популярни, но сме калени и проверени професионалисти, при нас можете да получите максимално качествени образователни услуги на неочаквано ниски цени, каквито няма да намерите в познатите, утвърдените и широкомащабните софийски учебни центрове и школи.

   

   За повече информация и конкретни разговори, моля – обадете се на телефон 0889/989-028  на госпожа Калина Димитрова, ръководител на учебния център и преподавател по математика, или пишете на имейла на блога: bel.7@abv.bg

   Очакваме Ви!

   С уважение,

   Екипът на Български език и литература за седмокласници

IMG_20161211_133546Импровизации върху преизказните глаголни форми с изречение, зададено от учениците.

Преразказ на „Войната на таралежите“ от НВО 2017 – трансформационни решения (или ние ги учим, те ги отучват)

Стандартен

Книгата като живота

        Тази година на втория модул на малката матура по български език и литература се падна шеста част от детско-юношеския роман на Братя Мормареви „Войната на таралежите“. Текстът трябваше да се преразкаже подробно от името на Маляка.

            По начало се приема, че преразказите от името на герой са по-лесни, заради почти пълната липса на езикови изрази, налагащи промяна на глаголното време. Но тази година в преразказа имаше такъв граматичен щрих… Като цяло – канонът на този ученически жанр повелява да се пише само в минало свършено време (използвано съвместно с други подходящи глаголни времена и/или наклонения – виж насоките на Министерството от 2007 година http://liternet.bg/publish2/anonim/nasoki.htm), но в полето на миналото поне изборът е голям – могат да се използват свободно и четирите минали времена в българския език, като основни или като други подходящи времена.

            Докато, от друга страна, преразказът от името на неутрален разказвач е обикновено кошмарен за седмокласниците поради необходимостта от постоянно напрегнато внимание по отношение на непрекъснатото трансформиране на глаголното време. Обикновено се дават текстове в аз-форма и в минало време, които трябва да се променят в той-форма и в сегашно време (да го наречем сегашно репортажно време или сегашно реферативно време, защото има и такива подвидове, както пише Руселина Ницолова, и те са по-точни от общоутвърдените представи, че този подтип на презенса е сегашно историческо време). Дългото изнурително заучаване на похватите на времевото преобразуване, особено при глаголите от свършен вид, което много често се оказва, че не е докрай овладяно дори и в последните дни преди изпита, създава донякъде погрешната представа, че преразказът от името на неутрален разказвач е по-труден. Но това не е съвсем така…

            Преразказът от името на герой има своите неразрешими трудности за разлика от преразказа от името на неутралния разказвач. Най-значимата, но не най-важната, е тази, че при този тип основен художествен текст (самата литературна творба) цялото действие може да мине през очите и възприятията на героя, но някои епизоди може да не бъдат регистрирани от неговите сетива. Ако неутралният разказвач е всъщност всевиждащ разказвач – може да възпроизведе мисли, чувства, действия и ситуации извън обсега на героите, то „анатомично“ детерминираният преразказ от името на герой трябва да пропуска определени ситуации и тази година в преразказа имаше и такива сюжетни елементи. Но не е това най-изкусната тънкост на привидно лесния преразказ от името на герой. Висшият пилотаж в овладяването на този преразказ е в преценката кои от наблюденията на първоначалния всевиждащ разказвач могат да се представят и като наблюдения на героя, от чието име се преразказва. Там е препъникамъкът на този подтип преразказ и за съжаление – еднозначен отговор няма…

            Припомняме преразказа от 2014 година – „Снежният човек и врабчето“ на Светослав Минков. В края на разказа повествователят, вездесъщ разказвач, представя идването на пролетта и разтопяването на снежния човек. Но дали това е било видяно от героя, от чието име трябваше да се направи преразказът – от врабчето, и най-големите специалисти по теория на повествованието не могат да преценят. Не може да преценят това и комисиите за проверка и оценка на изпита, но биха могли поне да публикуват нейде критериите си, за да могат насетне и учителите от цялата страна да разберат в детайли, а не само в най-общи линии, принципите за изграждане, оформяне и оценка на този тип средношколски жанр. Можеше това да направи и МОН – с примери, с насоки, с разяснения. Вместо това обаче се нароиха сборници, в които всеки автор или авторски екип има свое становище по въпроса – и то ако изобщо концепцията на сборника включва тълкуване на техниките и повествователните основи на преразказа… Но МОН не е тук за да дава разяснения, а за да спуска заповеди, така че не можем да се надяваме на подобен късмет, и тогава си спомняме с почти нирванно облекчение максимата на Остап Бендер, че работата по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се…

                     И така, да се гмурнем, за да си поемем после въздух на повърхността…

            Тази година уж лесният на пръв поглед преразказ върху „Войната на таралежите“ имаше и трите спънки: промяна на глаголното време на две места; пропускане на два микроепизода, които няма как да бъдат осмислени или възприети от Маляка; и няколко места в текста, в които се възправи неумолимо въпросът трябва ли да се преразкажат тези откъси, в които повествователят говори за децата, но не конкретно за Маляка, не и през окуляра неговите мисловни реакции.

            В приведените по-долу трансформационни решения посочваме местата с изпускането на микроепизодите и с промяната на глаголното време, като отсега искаме да разясним, че въодушевлението на децата в изречението Тази възможност ги въодушеви, макар да е психически процес извън нашия герой, има външна изява и затова може да бъде регистрирано от него, а съответно и преразказано от ученика. Не могат единствено да се преразкажат две изречения: изречението Чувстваше тяхната признателност и тя го изпълваше с гордост, защото то се отнася до Камен и Маляка, за разлика от вездесъщия разказвач, не може да знае как се е чувствал приятелят му; и изречението Тези разсъждения отново им възвърнаха самочувствието, тъй като то отразява психическа промяна в колективния образ на децата, която със сигурност засяга и Маляка, но която той няма как да разпознае в облика на своите приятели, защото – за разлика от въодушевлението – тя трудно може да има ярко изразена външна реакция (а и в текста подобна реакция не е спомената).

            Остава само да преценим дали наблюденията на повествователя могат да бъдат част от мисловния свят и възприятията на Маляка.

            Тук искаме да изразим решително несъгласие с онези постановки, които съветват учениците да преразказват само епизодите, които със сигурност са видени и осъзнати от героя, като под „сигурност“ имат предвид чисто сценичното присъствие на персонажа с действия, мисли и реплики. Това, за съжаление, не е така. Сложното понятие „гледна точка“, използвано с лекота в методическите указания на образователните институции, може да се мени непрекъснато и многостранно в самото ядро на разказа. Ако в „Снежният човек и врабчето“ наистина няма как да разберем „със сигурност“ видяло ли е врабчето разтопяването на снега, или не, то в шеста глава на „Войната на таралежите“ е видима повествователната стратегия на авторите, при която разказвачът наблюдава и осмисля света през окомера на целокупния образ на седемте момчета, част от които е Маляка. Съответно всички онези пасажи, в които повествователят разсъждава върху мечтите на децата, съзнанието им за невъзможност за тренировки в училище, представите им как ще разбият отбора на Пангаров някой ден, дори и недоумяването кой първи е подхвърлил идеята да си направят игрище – всичко това ТРЯБВА да се отрази в преразказа, защото това е психологическата гледна точка на момчетата (и Мормареви много ясно са я представили и в стилизацията на повествованието, говорещо с езика на малките герои, което пък се нарича от големия руски учен Борис Успенски фразеологична гледна точка), а съответно и на Маляка. Тук поне място за колебание няма.

           Но има място за един въпрос… Ситуациите с художествените преобразувания са безкрайно много и спорните моменти относно това дали даден епизод се вижда от героя, или не – също. Не е ли редно да бъде издаден справочник със специализирани насоки за създаване на преразказ, одобрен от МОН, написан от авторски екип под ръководство на тази човеколюбива институция? Не за друго, ами за да знаят хилядите учители в страната как единно, по еднакви и ясно зададени критерии да обучават своите възпитаници. Не е ли редно също така да не бъдат давани на национален изпит преразкази от типа на „Снежният човек и врабчето“, за да не изпадат няколко десетки хиляди деца, техните родители и учители в унизително неведение? Но това всъщност са празни въпроси. Министерствата се интересуват от политика, от власт, от „координиране“ с Брюксел, от бумащина и от избори – не и от работа…

Страниците - птици странници

            Ние пък, понеже не разбираме от гореуказаните неща, работим и заради тях – равновесие в природата и в социума все пак трябва да има. Та може би поради тази причина намерихме две пунктуационни грешки в текста на „Войната на таралежите“: първата е свързана с вметнатата част „все едно“, която не може да се огради с лява разделяща запетайка след едносричния съюз И – не и по новите правописни правила (между две тирета обаче може!). Втората е свързана с липса на ограждаща запетайка след края на подчинено допълнително изречение, което е във вид на косвен въпрос и е преди началото на ново главно. Според новите правописни правила трябва да има – става дума за това изречение: Пангаров поне ги научи как се тренира на един баскет, и ще съжалява за това.

            Ние разбираме, че най-лесният начин да се направят изпитните бланки, е да се копира съдържанието на текста на творбата от интернет. Но със сигурност след това е трябвало да се направи още едно от две възможни неща: или текстът да се редактира според новите пунктуационни правила; или да се сложи бележка под линия, че текстът е публикуван с правописа на оригиналното първо книжно издание на творбата (второто, разбира се, не е за предпочитане). Но понеже нито една от тези две възможности не е въплътена в дело и тъй като все пак някой трябва да свърши тази работа, позволихме си отново да възстановим временно нарушеното равновесие за честта на пагона и за радост на учениците. Все пак цяла година сме ги учили на съвременните пунктуационни правила, не върви сега да им кажем, че МОН не ги признава, че не ги спазва или че от разхищение на време в пунктуалности няма време да се занимава и с пунктуация. Това са нашите надежди, нашето бъдеще, нашите пресътворения! Как да им признаем, че в новата политическа фразеология на нашата задъхана съвременност след Ние ги хващаме, те ги пускат иде на дневен ред Ние ги учим, те ги отучват ?!

       Е, имаше и нещо хубаво на този изпит. Досега във всяко училище квесторите правеха каквото им хрумне: някои четяха или пускаха преразказа от звукозаписното устройство веднъж, други два пъти; някои даваха преразказа да се гледа по време на звученето, други – след звученето, трети го даваха за пет минути, четвърти за двадесет… Тази година поне споделеният опит на учениците показва, че регламентът на прочита е бил уеднаквен и проведен по напълно идентичен начин във всяко училище… Май с малки изключения, но кой връзва кусур за такива дреболии в сравнение с ланшния и по-ланшния битпазар в провеждането на изпита…

            А ето и самите трансформационни решения. Като тяхна водеща постановка е взет идеалният предполагаем случай – че учениците от един акустичен прочит и 15 минути визуален контакт с текста са научили наизуст безпогрешно цялото съдържание и могат да го възпроизведат по памет, като само преобразуват пряката реч в непряка, променят лицето на глаголите и местоименията и добавят по някои трансформационни помощни думи.

              Най-напред, разбира се, представяме оригиналния текст.

TARALEZHITE

      А сега и нашето решение.

Войната на таралежите - преразказ_Page_1

    Благодарим за вниманието и до нови срещи!

 

Матурният тест за НВО в 7. клас от 2017 г. – анализ на отговорите

Стандартен

     Analiz na izpita   И тази година сме готови да поднесем на читателите на блога нашия скромен анализ на изпитния тест по български език и литература за 7. клас. Разбира се, преди това ще се постараем да задържим вниманието им върху кратко изложение на възгледите ни за стратегиите на образователните институции по отношение на този вид изпит.

След като от 2010 до 2015 година тестовете за малката матура в седми клас бяха почти като по калъп правени; след като по калъп продължават да се правят и зрелостните изпити за 12 клас – така, че зрелостникът знае, че например на въпрос 12 ще го питат за фразеология, а на въпрос 22 – за художествено изразно средство, тази година МОН реши да изненада седмокласниците.

След промяната на изпитния формат от 2016 година, учителската гилдия очакваше тазгодишният тест да повтори формата на миналогодишния и отново да има типови въпроси, които да следват точно определен ред, като всеки е на точно определено място. За добро или за зло – МОН ни изненада: тестът от 2017-а година почти никак не дублира схемата на въпросите от 2016-а. Това означава следното: учениците догодина НЕ бива да очакват някаква точна формулировка или някакво точно съдържание на въпросите в тяхната поредност от 1 до 25; не бива да се надяват, че въпросите по своята номерация  ще бъдат схематично насочени към точно определена езиковедска област на изучения материал. Напротив – въпросите могат да попитат за всичко, свързано с предмета „Български език и литература“ и изучено в 7. клас, при това по всякакъв начин. А на свой ред това означава, че ги няма онези прословути две точки, между които да прекараме една-единствена права, за да вървим по безопасната линеарност… И че всяко дете трябва да се готви върху всичко, както по български език, така и по литература. Почти няма тематична рамка за въпросите. Знае се вече все пак, че първите няколко въпроса са свързани с извличане на информация от двата „източника“, като най-напред питат за верни и неверни твърдения, базирани на съдържанието им, както и за връзката помежду им; че въпрос №13 е за две точки и пита за функциите на дадени запетаи в някое изречение; че въпрос №17 е за преобразуване на пряка реч, като носи три точки; че въпрос №18 е за откриване на умишлено допуснати правописни грешки, като две поредни години те са четиринайсет; че въпрос №24 е свързан с разпознаване на цитати от дадена творба или на реплики на даден герой и носи четири точки…

Иначе сам по себе си тестът не беше труден, макар и да беше коварен. Няма спорни въпроси, няма йезуитски формулировки, няма нещо, което не е изучавано в седми клас. Няма навярно да има и настръхнали майки, които да се изповядват , ридаят и заканват по мрежата… Но въпреки това отново остана непокрит материал от учебната година, както остана и миналия път. Отново нямаше въпрос за пунктуационно оформяне на цитат; нямаше и за вид на глагола, не беше застъпена и преизказността…

Остава и едно недоумение: ако все пак МОН решава в седми клас да бяга от стереотипизирането на тестовете, което малко или много наистина води до кибернетично зазубряне на материал, то защо не въведé този принцип и за самия зрелостен изпит след 12 клас? Нека всяка година тестът за бодрите ни абитуриенти да бъде различен спрямо предходната – за подготвялите се съвестно зрелостници това не би било в никакъв случай нито опасно, нито вредно или погрешно. Но в противен случай трябва да отбележим, че МОН не прилага еднакви подходи в задаването на степента на сложност при заключителните изпити за основно и за средно образование. Като кой знае защо улеснява прехода при средното? А може би би трябвало именно там той да е най-труден?…

След теста от 19 май може да се очаква, че догодина в подготовката на седмокласниците за изпита ще се възцари кротък, примирителен, съзерцателен хаос, защото малцина учители ще знаят как точно да ги подготвят, след като изпитният тест няма да бъде вече щампово еднотипен… А отговорът е прост и лесен – трябва да се обучават задълбочено, детайлно и със засилена практическа ориентация на подготовката. Лошото е, че предвидените по програма учебни часове в училище обикновено са недостатъчни за тази цел…

Благодарим на всички за интереса, а сега моля да продължим нататък със самите разяснителни бележки върху изпитен тест 2017.

Ето го и него, а под всеки въпрос са и нашите коментари. Приятно четене!

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_01

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_02

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_03

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_04

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_05

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_06

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_07

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_08

АНАЛИЗ НА ТЕСТ 2017_Page_09

И благодарим за вниманието! 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ТЕСТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА СЛЕД 7. КЛАС – ЕДИН СКЪРЦАЩ СЪС ЗЪБИ АНАЛИЗ

Стандартен

kids-of-the-present-generation-011

ДЪРЖАВНИКЪТ КАТО НЕРОНОИД

   Да си държавник у нас, е не само доходоносна професия, но и психологически профил, еквивалентен на римский патриций, който презира плебса с цялото могъщество на божествената си самовлюбеност. Държавникът у нас не милее за народа, а с благо изражение го издоява до кръв. Той е царедворец с извънредни пълномощия на изкусен административен джелатин. И понеже от десетилетия тук старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата и народът ни бавно умира, застарява и се разселва по чуждите краища, на кого му пука за това, за което ще иде реч насетне в този текст, а именно – за матурите. То хората гинат от липса на лекарства, сиромашията изцежда дните със свистяща струя през зъбите им, а ние тук за някакви си блудкави матури се петлявим, колчем не го знаем какъв зян ни е образованието… Но какво да се прави, това е темата и туйто.

   Журналята на лепкави рояци опищяха орталъка, че матурите могат да се купят. Е, добрутро, стрино Пено, вáрим кисело млеко с горчица – както викат хората снизходително на заспите и будалите. Сега ли тръгнахте да му дирите колая, като системата за изнасяне на информация работи от години?  Защо не вдигнахте перодръжките и обективите пред деветмесечното мълчание на образователното министерство по въпроса за променения изпит след седми клас, с който тази многотонна бюрократична тежкотоварна месомелачка държа в пълна неизвестност 60 хиляди деца и техните учители и родители?

   Накратко за незапознатите историята е следната. Някъде през август миналата година в нарушение на законовите изисквания МОН издава наредба за промяна на изпитния формат на матурата след 7-ми клас (и по български и литература, и по математика, но тук ще говорим само за българския). Подобна промяна може да се прави минимум една година преди следващата изпитна сесия. Тоест – МОН трябваше да издаде тази наредба някъде през април 2015-та. Пуснаха на сайта си един примерен тест от 16 въпроса – всичките с езиковедски характер – и толкова. Нищо повече. До деня на изпита – 18 май 2016 година. За сведение на проявяващите интерес към темата – в течение на шест години преди настоящата формáтът на теста беше почти идентичен, с малки промени. А през годината, когато за първи път се е състояла матурата си в този вид, 2010-та, тогавашното образователно министерство е дало предварителен ЦЯЛОСТЕН примерен тест.

   Екипът на министър Танев промени първите 16 от общо 25-те въпроса на изпитния тест. Но какво щеше да стане с въпросите от 17-ти до 25-ти, никой не каза. Не каза и до 18 май, деня на изпита. Не пуснаха цялостен примерен тест, оставиха обществото да се пече на бавния огън на слуховете, догадките, предположенията, хипотезите. Така правят патрициите – презират, надсмиват се, унижават. Защото имат власт, защото светът е просто разделен на роби и господари, на силни и на слаби. Българският държавник е социална форма на властовата надменност над обикновения човек и на погнусата от редовия гражданин.

   Издателствата и авторските екипи не спяха – нароиха се сборници с тестове – ум да ти зайде. По тях българският учител гадаеше като по таро карти какви изненади ще очакват възпитаниците му на съдния ден. А имаше какво да се пита. Новият формат изнесе нови 16 езиковедски въпроса, които имаха по-практически и творчески конструктивен характер, но изместиха някои други граматични въпроси, намиращи се преди това на тяхно място. По стария формат въпросите от 1. до 12. бяха езиковедски, от 13. до 18. – литературни; от 19. до 22. – отново езиковедски, но със свободен отговор; 23. и 24. – пак литературни, свързани с дословното познаване на произведенията, а 25. беше кратък отговор върху зададен цитат от изучавана литературна творба. С изнасянето на езиковедските въпроси чак до 16-ти никой не можеше да предположи какво ще стане с познатите типови въпроси от 17-ти нататък. Логично беше да оставят някои от тях, но МОН мълчеше. Логично беше, че нещо ще отпадне от старите въпроси в този „цифров сектор“, но МОН мълчеше. Логично беше да се предположи, че изместените от новите 16 стари въпроси трябва някак да бъдат застъпени в новия формат, но МОН мълчеше. Логично беше, че няма как да съберат в оставащите 9 въпроса изучаваните теми по програмата, но МОН мълчеше… Мълча и получи отличен в час по дебелащина и безпардонност!

   Хеле като си отиде едното недоразумение от министерското кресло, поободрихме се. Но като дойде новата госпожа министърка, тя пак потъна в катакомбите на блаженото съзерцателно говеене. И пак – ни дума, ни вопъл, ни стон… Говореха ни някои колеги, че няма причина за безпокойство, че какво пък толкова можело да стане, като децата си знаят материала. Е, ние не се безпокояхме, но едно е да можеш да плуваш, друго е да искат от тебе водна топка, синхронно плуване или свободно гмуркане. Работехме на сляпо, минахме всичко и тестът не ни свари по бели гащи. Но се почувствахме унизени, омърсени, заплюти… И деца, и родители, и учители. И за какво? Затова, че никой кратунковец от тая куха институция не пожела да постави на сайта един примерен тест, с който ангажирано да представи характера на новия формат?!

   Думаха ни други разбирачи, че той, изпитът, затова е изпит, за да може изпитваният да реагира на всяка ситуация, без да знае предварително какво и как ще го попитат. Хубаво. Ами седемте поколения ученици от предишните години бе, джанъм? Те имаха винаги тест образец, а миналогодишните седмокласници имаха шест такива пред себе си – от натрупванията през годините. Ами големите, деветнадесетгодишните? Те имат 17 теста от миналите години и осем от тях са по новия формат (и при тях има такъв, но е от 2012-а), който е леко видоизменен спрямо стария. А тринадесетгодишните деца на матурната 2016 година имаха 16 примерни въпроса като предварителна информация и нищо повече. Нима това е равенство между всички матурни поколения по отношение на критериите, на методите и практиките, на информираността, на психологическата нагласа? И това ако не е белег на презрението на държавата към народа! За това трябваше да се сетят да пишат журналистите, ама уви – никой не се досети или не беше удобно да се досеща.

   И каква беше ползата от това мълчание? Ами да се задръсти пазарът с нови заглавия, да се раздвижи издателската машина, да се отрежат старите сборници и издания, които вече не можеха да бъдат конкурентни поради сменения формат. Да се извадят милиони левове от джоба на домакинствата за нови книжки, помагалца, сборничета, ламинирани таблици и прочие. И всичко това тихомълком, някак случайно, сомнамбулски, джебчийски. Защото зад всяка променена програма по каквото и да е, дебне огромната печатарска машина на многомилионните тиражи… И помнете ни думата – след теста от миналата сряда отново ще се наиздадат нови сборници, които ще следват въпрос по въпрос точно неговия модел. И ще лъснат с ярки щампи: „За новата матура през 2017 година по новия формат на МОН от изпитния тест за 2016 г.“…

   И стана така, както се очакваше – едната ръка изми другата: МОН даде на издателствата импулс за нова продукция, а после неговите експерти заимстваха модела на изпитния тест от тестовите схеми на новоиздадените сборници. Сега по този тест ще се напечатат нови тестови помагала… Нищо ново под слънцето… Овен новите слънчеви очила върху вирнатия нос на новата  госпожа министърка.

   Това е първото нещо, с което трябва да се почне анализът на тазгодишния тест – то не е изобщо филологически проблем, но е явление, което не бива да се премълчава. Защото е симптом за нероноидната мутация на българския държавник; за все по-задълбочаващото се разделение между изконните понятия „държава“ и „народ“; и за все повече набиващото се на очи статично противоборство между тях, подобно на съществувалото някога между дворянството и селячеството… Между императорския двор и сеячите на ориз…

КАКВО ПОСТИГНА НОВИЯТ ФОРМАТ

   Новият формат постигна доста неща в интерес на истината. Учениците бидоха изтръгнати от познатото „а-бе-ве-ге“ мислене, от стандартизирания „окомер“ на подхода от типа „кое ми изглежда вярно и кое – грешно“ и от лотарийната стратегия. Защото сега имаше повече задачи за преобразуване, за измисляне, за свободно решаване. Научиха се да търсят аргументи в подкрепа на произволни твърдения, и по-точно – научиха се да вникват в осведомяващата същина на текста, да извличат от него селектирана информация, да я прилагат и доразвиват. Научиха се да прекрояват явленията и да преминават динамично в мисленето си от форма във форма в свързан комуникативен контекст, а не да ги наблюдават в отделни думи и изрази. Научиха се да разсъждават върху ролята на запетайките, а не да ги поставят по навик – пред определени думи и защото така е казал даскалът. Е, или поне научиха повечето неща. И поне повечето от тях ги научиха. В това отношение тестът защити смисъла си, идеята за необходимост от раздвижване на задачите, на мисловните конструкти, заложени в изпитната тестова матрица, за нуждата от практическа и приложна ориентация. И това стана ясно, още докато децата се готвеха по новоиздадените сборници.

   Въпросът е обаче какво новият формат не постигна…

СЛАБОСТИТЕ НА ИЗСИЛВАНИЯТА

   В новия формат разширението на текстовите и общоезиковедските въпроси доведе до пропускане на немалка част от учебната програма. Не бе застъпен учебен материал, свързан с правилата за цитиране, а те тепърва ще трябват на учениците в гимназиалния курс. Изобщо не беше отразен видът на глагола като явление – труден и сложен урок, препъващ седмокласниците през цялата година в опитите им за правилната настройка на глаголните времена в преразказа – втория модул на изпита. Освен вида на глагола и цитата също така бяха пренебрегнати фразеологичните словосъчетания, които в твърде голяма степен развиват и образното, и конструктивното, и логическото, и практическото мислене. Не бяха застъпени и задачите за значението на думата, за неточната или неправилната словесна употреба, а противно на това решение – точно такава задача има в матурата след 12. клас, както има и задача с фразеологични конструкции. Четири големи урочни теми бяха прескочени в опита да се раздвижи формáтът…

   Да не говорим за това, че съсредоточаването върху опознаването на функцията на запетайките лиши теста от възможността да провери дали учениците знаят къде изобщо се слагат – в стария формат имаше отделен въпрос за откриване на правилно изписано в пунктуационно отношение изречение сред други три грешни (или обратното). В този случай запетайките са поставени вярно и се пита за тяхната функция. А функциите могат да се обобщят до шест-седем типови отговора. Кое е по-лесното в този случай? Да жонглираш със седем типови функции или да се научиш да разпознаваш правилното от грешното изречение? Не мислим, че по отношение на пунктуацията новият изпитен формат постигна някакъв напредък – напротив.

   Редно е накрая да се спомене, че литературните въпроси бяха изтикани съвсем настрана и това е един видим недостатък на новия формат на теста. Ако става въпрос за промяна на изпитната форма с ориентация към нов, динамичен модел на приложни и творчески осмислени задачи, то подобно решение трябваше да бъде съпроводено от две неща: от увеличаване на въпросите от 25 на 30 и от увеличаване на времето за решаване от 60 на 75 минути. Тогава вече щеше да има място за всичко. Но дано никой не ни послуша, защото това ще означава нови сборници, нови издания, нови парични потоци и нови сащисани майки, набърчени булки, деца застарели и като с куршум ударени учители… Е, останахме с впечатлението, че новият тест се опита да изпише вежди, но не успя. Засега също така не е избол очи, но така е размазал грима на образователната ни муза, че тя заприлича на чорлава и пияна кабаретна актриса, курдисала се на сутрешна протестантска литургия…

САМИЯТ ТЕСТ ОТ 18 МАЙ 2016

   Не беше лош. С резервите, изказани по-горе, които все пак не зависят от неговите съставители, а от курса на министерската образователна политика, тестът не беше лош. Беше умно измислен, без явни и без значими грешки, беше умерено труден и покриваше в голяма степен очакванията на обществото спрямо облика на новия формат след дългото мълчание на МОН и след дългото прелистване на разноцветни тестови издания от нестройните редици на изтормозени даскали, невротизирани средношколци и пребледнели майки. Неточности, разбира се, има. Недостатъчно добре обмислени неща – също. Затова и по-долу прилагаме подробен анализ на всеки въпрос – от първи,  до двадесет и четвърти.

   Нека обаче не се забравя, че това е нашата субективна гледна точка и че тя може да не е най-правдивата. И че само този, който не е правил тестове, не знае колко е лесно нещо да се пропусне, сбърка и недоизкусури.

   Простете и някои наши възможни печатни грешки. Нощ е, умората побеждава, а над този анализ работихме цели три дни.

АНАЛИЗ НА ИЗПИТНИЯ ТЕСТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ОТ 18 МАЙ 2016 – логика на въпросите, методи на решаване, критически размисли

Анализ на теста от 18 май_Page_1

Анализ на теста от 18 май_Page_2

Анализ на теста от 18 май_Page_3

Анализ на теста от 18 май_Page_4

Анализ на теста от 18 май_Page_5

Анализ на теста от 18 май_Page_6

Анализ на теста от 18 май_Page_7

Анализ на теста от 18 май_Page_8

Анализ на теста от 18 май_Page_9

Благодарим за интереса 🙂

Преразказ на „Родителска среща“ от Михаил Вешим – трансформационни решения

Стандартен

   Както много добре се знае, неутралният повествовател, от чието име трябваше днес седмокласниците да преразкажат откъса от текста на „Родителска среща“ от Михаил Вешим, е вездесъщ, всевиждащ разказвач. Той присъства във всеки епизод на описваните събития, но като незрим, дистанциран от действието наблюдател. Нещо повече – дори познава мислите на своите герои и пишещият ученик трябва да предаде всичко, което се случва в творбата. Това е основното различие на този тип преразказ спрямо преразказа от името на даден герой, при който ученикът трябва да съобразява преразказваните епизоди с това, което неговият герой наистина вижда и чува, и с епизодите, в които той действително участва. 

  Важен момент от трансформацията е смяната на глаголното лице на повествованието – ако то е било в аз-форма, при преразказа трябва да се премине в третолично повествователно наблюдение на героите и представяне на сюжета. Това изглежда безкрайно ясно и лесно, но всъщност е много коварно и често улисалият се в преразказването ученик забравя чий точно „ролеви костюм“ е облякъл в момента, на аз-повествователя или на неутралния разказвач, а от това следват редица неприятни, много често чисто технически грешки от невнимание.

   Редом с тези особености на неутралния разказвач се нарежда и спецификата на глаголното време. Ако в класическата литература неутралният повествовател разказва предимно в минало време, а понякога и в сегашно, то жанрът на ученическия преразказ от името на неутрален разказвач изисква чисто формално, според установените методически критерии, да се преразказва в сегашно време. Основно позволено помощно време за минали събития е минало неопределено време, а за предстоящи събития – бъдеще време.

  Като взимаме предвид тези три неща, представяме тук на любезните си читатели преразказа на творбата „Родителска среща“ в един – ако не безпогрешен – то поне максимално добър според скромното ни мнение вариант. Предлагаме и цветово маркиране на различните явления на трансформацията и легендата за значението на отделните цветове в края на текста. Надяваме се, че тази публикация ще бъде ценен помощник на всички седмокласници и колеги филолози в изясняване на правилните решения на трансформациите в този разказ.

   Първо публикуваме откъса от разказа, паднал се днес на изпита, а след това и самото трансформационно решение.

  Приятно четене!

  Из „РОДИТЕЛСКА СРЕЩА“

Михаил Вешим

  Бях петнайсетгодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.

   Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване…

  Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител. Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми.

  Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки…

– Георги е пред изключване – завърши директорският монолог. „Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар.

– Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада.

– Ох ли! – и върху главата ми се изсипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – Ядно ме шлевеше тоя уж наглед кротък човек.

– Недейте…! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи…

– Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса! Той ще ừ разбие здравето! – И пак налетя върху ми с шамари.

   Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.

   Щом излязохме извън училище, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница. Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза:

– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището…

   Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо.

  Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човека, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент…, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си.

   Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше…

   Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.

– Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден…

   Защото на следващия ден беше Рождество.

Анализ на преразказа Родителска среща