Тестът за малките матури, както неофициално се нарича НВО след 7. клас, тази година беше особен. Не бихме го определили като по-лесен или по-труден от миналите години, но беше особен в сравнение с предишните.
Първата особеност е изключително лесният раздел на въпросите за четене с разбиране. Решаването им е просто елементарно и не изисква никак много време. На всичкото отгоре въпросът за откриване на аргументи носи този път цели 4 точки!
Втората особеност е структурна – размиването на границата между разделите (условно наречени от нас) Четене с разбиране и Езикознание и правопис. Въпроси от №1 до 5 са за четене с разбиране, въпроси № 6 и 7 са от областта на лексикологията и после отново въпрос №8 е четене с разбиране. Досега бяхме свикнали, че четенето с разбиране е в първите 6-7 въпроса плюс въпрос №16, но тазгодишният тест разми този до днес „устойчив“ модел… В теста от 2018 година има такава тематична „аритмия“ на въпросите, но там прескачането бе само с един въпрос.
Третата особеност е коварното редуване на лесните въпроси с изненадващо объркващи. Например примитивните задачи до № 9 са последвани от един по-сложен въпрос – десетият, в който има хитра уловка, така че и отличниците да могат да се объркат. Същият похват е използван и в литературния раздел – след лесните въпроси №18 и 19 следват коварните №21 и 22. На пръв поглед това не е нищо, бихте казали, то не може всички въпроси да са елементарни или кошмарно трудни. Но ние говорим тук за резкия психологическия контраст: съзнанието на ученика се отпуска при първите 8-9 лесни въпроса и после греши на десетия; сетне отново е замъглено с лесна серия въпроси до вероломните литературни задачи. И ако някой се понесе по течението на тази приспивна инерция, на тези три въпроса (№10, 20 и 21) губи общо 5 точки. Ако сбърка и някъде другаде, което не е изключено – например в също византийски поднесения въпрос №12, резултатът му пада със седем точки. И от тезата ако загуби две – ето го с максимум 56 точки от теста, а подир това идва още по-особеният преразказ, за който ще си поговорим в друга публикация…
Четвъртата особеност е включването на лексикалната култура в литературните въпроси – имаме предвид №19 и №21. Разбира се, че словесният запас се разширява с прочита на повече книги, така че връзката между речниковия багаж на младите хора и правилното и естетически пълноценното възприемане на художествения свят на литературната творба е органична. Но досега такива въпроси не е имало в тестовете от пет години назад, когато започна да навлиза новата програма в НВО.
Затова казваме, че тестът е особен. Той не е труден, даже е много лесен в голям брой от задачите си, но е направен така, че успешно да го преминат само отлично подготвените и същевременно прецизните, внимателните, съсредоточените ученици, които имат изградена дисциплина на мисловните операции. Това е тест за първично отделяне на най-добрите – и като знания, и като умения, и като обща култура, и като изграден и балансиран ритъм на интелектуалните процедури, преди да дойде гилотината на преразказа…
Гилдията все се чудеше как от МОН ще решат проблема с по-големия брой кандидат-гимназисти тази учебна година. Тръгнаха слухове, че тестът ще бъде труден – и то упорити слухове. Но един труден тест би разгневил и без това изнервеното ни общество. Кому е нужно това?! Достатъчно е да се пусне демонстративно лесен тест с 4-5 замотани и замаскирани въпроса, с дълъг цитат за теза, от два стиха, в които има няколко стилистични похвата – богата работа!… Привидно лек и приятен, но всъщност лукав и подмолен. А след това и един неочакван преразказ от неутрален разказвач, трета година поред, на всичкото отгоре със специфични белези на глаголното време в повествованието – и разделянето на учениците в йерархичната скала на точковия сбор ще стане лесно и безболезнено.
Затова и след изпита не спряха да се чуват възгласи в подобна емоционално самокритична тоналност: А най ме е яд, господине, че тези неща ги знам!; Изобщо не разбирам как можах да объркам това…; Зная го, правили сме го и пак съм го сгрешил – много ме е яд!…
Така че тази година тестът е особен: умно измислен, дипломатично поднесен – хем да си свърши работата и да сегментира учениците от най-добри към посредствени, хем да не ядоса изнервените учители, родители, стражи на филологията, пишман разбирачи и прочее лица, следящи с интерес и трепет това ежегодно събитие…
Равносметката е следната:
Първи раздел – Четене с разбиране
Въпроси 1-5, 8 и 16 – общо седем въпроса.
Общо точки: 14 точки.
Втори раздел – Езикознание и правопис
Въпроси 6,7; от 9 до 15 и 17 – общо десет въпроса.
Общо точки: 30 точки.
Трети раздел – Литература
Въпроси 18-25 – общо осем въпроса.
Общо точки: 21 точки.
Отново най-голямо значение се отдава на втория раздел. Ако извадим обаче тезата от литературните въпроси и правописната задача от езиковедските, ще получим следните цифри:
- четене с разбиране – 14 т.
- езикознание – 16 т.
- литература – 15 т.
- правопис – 14 т.
- развиване на текст – 6 т.
И от тази гледна точка можем да говорим за петстепенно разделение на тестовия формат, в което въпросите по четене с разбиране, езикознание и литература са почти напълно уравновесени.
Но от ракурса на установената тридялба най-лесният раздел тази година е четенето с разбиране, най-трудният – езикознанието (с правописа). Отново литературните въпроси са почти елементарни и разчитат в огромна степен на прочитното запаметяване на факти от съдържанието на произведението, но тази година два от тях са модифицирани с допълнителна трудност – ориентация в точното значение на думи от условието на въпроса. Традиционно се налага присъствието на един труден литературен въпрос – сякаш за да се демонстрира колко опасна, неразгадаема и зловеща енигма е литературната наука; на един друг, който е свързан с жанровете на творбите и техните особености (обикновено много лесен); и на перифрастичния въпрос №24.
Това е обобщения ни поглед към теста, а ето по-долу и неговия по-подробен анализ.
Приятно четене!
Български език и литература за седмокласници 