Тази година преразказът за НВО след седми клас изненада всички със своята свещена простота. Истината е, че и той има скрити подмолни рифове, но в повествователно отношение това е най-лесният преразказ от името на герой, падал се от 2010 година насам, откакто съществува НВО-то в този свой вид. Нито „Вида“, нито „Акулата“, „Снежният човек и врабчето“ или „Войната на таралежите“ не бяха толкова посредствени в плана на репродуктивната техника.
Този път в разказа на Георги Русафов нямаше нито един епизод, сцена или действие, което да не може да бъде видяно, осмислено или почувствано от героя, от чието име трябваше да се предаде преразказът – момъка. Никога досега седмокласниците не са били улеснявани по този начин. Всички текстови фрагменти, които биха могли да бъдат посочени като подлежащи на отпадане, най-малкото са остро спорни и според нашето мнение спокойно могат да останат като част от рецепцията и съзнанието на героя.
Например описанието му в началото строен като топола, здрав като канара и силен като мечка може да бъде посочено като част от реалността, която героят не осъзнава преди срещата си с мъдрия старец, и съответно да бъде определено като забранен в преразказа елемент. Но същевременно то спокойно може да остане, защото всеки човек осъзнава своите физически дадености, дори и да не ги цени. Това е неудобството по принцип при преразказа от името на герой – има епизоди ,които няма как да бъдат решени еднозначно…
Както и да е – целият тест трябва без изключения да бъде максимално точно и подробно възпроизведен, защото момъкът е участник във всяко едно действие, във всяка една речева ситуация във всяка една помисъл. Изпуска се единствено приказната начална формула Живял някога в една далечна страна беден момък, защото тя е заявка за третоличен повествовател, а за разказвача момък от първо лице не е естествена нито преизказната конструкция, нито определението на неговата страна като „една далечна“.
И оттам насетне точките ще се решават на базата на пълнотата и подробностите, преобразуването на пряката реч, която е много, езиковата култура и т.н., но не и от позицията на пренареждането на първичния повествователен порядък.
Някои затруднения на седмокласниците биха могли да създадат следните отношения в разказа и техните граматични определители.
Когато момъкът си мечтае да бъде богат, той си казва тогава цял ден щях да се излежавам и щяха да припкат пъргави слуги и слугини. Условността на този свой житейски рай той маркира с граматичния показател бъдеще време в миналото. Но тези ситуации са мисловно отражение на третоличен субект, чиито въжделения са разгадани от позицията на всевиждащия разказвач на Русафов. Когато героят представя своите минали размисли от първо, лице бъдеще време в миналото е още една стъпка назад във времето и е стилистично не съвсем подходящо, защото наслагва два минали плана – миналия план на разказа на момъка и – вече спрямо него – миналия план на хипотетичното действие. Затова в нашето решение предлагаме замяна с условно наклонение, още повече, че бъдеще време в миналото има в огромна степен семантика, присъща на кондиционала. Но това тук е бял кахър и не е погрешно конструкцията да остане и с бъдеще време в миналото.
Втората трудност е с наречието „сега“ в изречението Но момъкът и сега се дръпнал като ужилен по-далече от стареца. Трансформацията би следвало да бъде Но аз и сега се дръпнах като ужилен по-далече от стареца, а това смесване на лексикален маркер за сегашност и минал план на разказа не е нито особено благозвучно, нито твърде ясно. По-удобен наречийният израз и тогава, но и той не е най-доброто решение. Затова предлагаме замяна с други лексикални средства, съотносими към актуалния момент от разказваното минало: Но аз и при това предложение се дръпнах като ужилен по-далече от стареца…
Третото неудобство е появата на недоверчивото наклонение, наричано още дубитатив или според урочната терминология „двойна преизказност“: Видя ли какви несметни богатства притежаваш, синко, а ти се оплакваш, че си бил беден?! Формата БИЛ СИ БЕДЕН не е просто преизказност, защото преизказността е лексикално маркирана вече с израза „а ти се оплакваш“. Това е повторена преизказност или инак речено – това са семантичните показатели на присмехулността и недоверчивостта при формите на дубитатива. Затова и в преразказа елементът БИЛ трябва да отпадне, защото момъкът не може да преживее като своя чуждата ирония, не може да осмисли чуждото недоверие като присъщо за себе си в онзи момент.
И четвъртата трудност е в самия финал на разказа: …и вече никой не го чул да се оплаква от сиромашията си. Вездесъщият разказвач има универсалното познание на цялата общност в далечната страна. Затова споделя от нейна гледна точка, че повече никой не е чул хленченията на момъка. Самият момък обаче няма как да познава гледната точка на многолюдната си общност, затова тази ситуация трябва да се представи от неговата гледна точка: не другите не са го чули да се оплаква, а той на никого повече не се е оплаквал.
Като прибавим към всички това, че преизказните форми трябва да се заменят с индикативни, което обаче е интуитивно присъщо за всеки комуникант, когато се вживее в нечия роля, и с това се изчерпват трудните моменти на този преразказ – две стилистични препоръки и две граматични редакции.
Разбира се, комисията за проверка може да измисли санкции за какво ли не, но те просто не биха били обективни.
След този кратък преглед на повествователните техники на репродукцията представяме и пълния текст на преразказа като отново по традиция приемаме универсалния вариант, в който седмокласникът е успял да запамети целия текст и го възпроизвежда почти дословно, с езика на автора и само с някои деликатни стилови промени.
Приятно четене!
„БОГАТСТВАТА НА МОМЪКА“
НАШЕТО ТРАНСФОРМАЦИОННО РЕШЕНИЕ
Благодарим за интереса!
Български език и литература за седмокласници 