И тази година предлагаме на своите читатели анализ на изпитния тест от националното външно оценяване след седми клас. За разлика от предишните години в този случай не можем да укорим теста в неточности, като изключим спорния въпрос с правописа на израза или думата лесно преносим / леснопреносим. МОН реагира бързо по темата и се защити от своята административна позиция с щедрото решение да приеме слятото изписване за вярна корекция. За нея ще отворим дума малко по-надолу.
Сега трябва да обобщим накратко разликите между тазгодишния тест и създадената дотук традиция от миналогодишните тестове по така наречения нов формат. Разликите не са много. Материалът върху граматичните дисциплини обхваща три класа – пети, шести и седми (може би и затова познатото натоварване на вниманието с материала върху наклоненията и преизказността е сведено почти до нула). Липсва познатото още от 2010 година трансформиране на пряка реч в непряка – защо ли?… Във въпроса за корекция на правописни грешки е казано колко са те, което също никога досега не беше ставало. Въпросът за аргументите изисква един, а не три аргумента, но той е свързан с наблюдателност и разпознаване, както и със съпоставяне на визуална с текстова информация и носи за всяко едно от тези умения по една точка, общо две, а не три точки.
Съдейки по всичко това, можем да кажем, че по отношение на формáта на теста със сигурност ще остане занапред въпросът за корекциите на текст, но всички други въпроси, познати като устойчиви (за функция на запетайките, за трансформация на обособена част или подчинено изречение, за изброяване на аргументи, за замяна на съюзи, за разпознаване състава на изречение), могат да се смятат вече за разколебани и подлежащи на отпадане от теста в някой от следващите му изпитни варианти.
Дали е добре, или зле това, не бихме искали сега да обсъждаме. Има своите добри и лоши страни подобно решение. Но хубавото е, че в теста няма спорни моменти и грешки, както имаше в някои от предишните години.
Остава да разгледаме въпроса със слятото или разделното изписване на думите лесно и преносима.
Още в началото на този най-важен за конкурсния тест въпрос, носещ цели 14 точки, искаме да направим уточнението, че няма да анализираме правописа на „леснопреносима“ в противовес на израза „лесно преносима“. От МОН добре са се застраховали, като уточняват, че ще приемат корекцията от разделно писане на слято писане за вярна. Нищо от това, че така тестът става за 66 точки. Че някой може да не види друга очевидна грешка, а да поправи именно спорната „леснопреносима“ минерална вода.
Защо отказваме да вземем отношение? Защото самият правописен речник тълкува този правописен въпрос твърде мъгляво и хлъзгаво. Врачувайки над неговите формулировки, би следвало да приемем, че това е сложна дума с правилно слято изписване. Но по тази логика слято би следвало да се изписват и следните думи: леснообяснима, леснооткриваема, лесноотразима, лесноопределима, лесноустановима, леснопреустановима, леснопредполагаема, леснопреразпределима, лесновъзстановяема, леснопреорентируема…
Някой ще каже, че използваме спекулативно лексикални екстреми? Да, но такива думи има или може да се конструират, следва ли тогава да се изписват така? На стр. 56. от своите свещенодействени правила правописният нормативен речник постановява, че сложни думи, чиято първа основа е наречие, не се пишат слято, ако не образуват смислово единство.
Добре. Да вземем този пример:
След завръщането на пчелата майка в запустелия кошер той се възражда бързо, което доказва, че пчелните групи са една леснопреразпределима биологична система.
Никой не би възразил, че в случая става дума за смислово единство, нали? При все това думата изглежда кошмарно. И това е така, защото тя има не само смислова, но и формална страна, а българският език е доста далеч от композиционните словообразувателни механизми на немския например…
На второ място, наречието се усеща като самостоятелна лексикална единица при степенуване, която концентрира в себе си смисъла на градуивността на признака:
Оранжевият кошер с пчела майка в сравнение с другите кошери е най-леснопреразпределимата / най-лесно преразпределимата биологична система.
Загубата на „Тотнъм“ от „Байерн Мюнхен“ бе по-леснопредвидима / по-лесно предвидима от отпадането на „Челси“.
Същата тенденция на тясна смислова споеност между наречието, освободено от „смисловото си единство“ с прилагателното, име се наблюдава и при отрицателните форми, които – пак по същата логика – би следвало също да се пишат слято!
Шарката, безусловно, е лесноустановима болест, докато повечето автоимунни заболявания са нелесноустановими / нелесно установими.
Разбира се най-накрая трябва да се спомене и един перифериен фактор, с който се съобразява понякога правописът – факторът на традицията: Бензинът е леснозапалима и лесновъзпламенима течност, по-лесновъзпламенима от нафтата.
И когато съберем тези три линии на размисъл (външния облик на думата; формите на сравнителната, превъзходната степен и отрицателните форми; а накрая и традицията) в една пресечна точка, можем да стигнем до извода, че обяснението за „смисловото единство“ съвсем не е достатъчно. Че в тази дребна тема от нашия правопис цари непрогледен мрак. Дали има решение, ще установят други, по-учени от нас, ние само ще подскажем, че за някои сложни думи, композирани от две съществителни имена, първото от които поне е дума от чужд произход, бе прието дублетното решение, ако и двете съществителни се употребяват отделно в езика: ски състезание и скисъстезание (да – така го приеха, и то в Речника!). Сиреч – вуду магьосник и вудумагьосник; бизнес партньор и бизнеспартньор.
Та да си дойдем на думата – след като Официалният правописен речник на българския език не може да обясни това трудноразбираемо, леснопренебрежимо и тежкокодифицируемо правило, няма какво да виним нито МОН, нито себе си, нито седмокласниците, че се чудим как да налучкаме истината за правилността и правилната истина. Толкова по темата, то тя повече и не заслужава…
А сега да се насочим и към самия анализ на първа част от НВО – изпитния тест.
Български език и литература за седмокласници 