Преизказни глаголни форми в българския език
Мнозина смятат, че преизказността като граматично явление предава само събития, на които говорещото лице не е присъствало; че ги предава само по чужди свидетелства или по слухове. Това е вярно в огромна степен, но не напълно. Ако шефът ви сгълчи, че не ставате за нищо, после можете да се оплачете на свои колеги от неговото поведение ето така:
– Иванов, за нищо не ставаш! И Илиев нищо не струва.
– За нищо не съм (бил) ставал и Илиев нищо не (бил) струвал.
Но както виждате – вие, нахоканият, сте присъствали на самото събитие. Но наистина в най-честите случаи преизказността обикновено маркира препредаване на събития и информация за събития, на които говорещият не е бил пряк свидетел. Така е и в приказките: Живял някога един крал, той имал три дъщери. Дошло време да ги жени…
Преизказността е граматично явление, но може да се предаде и със словесни изрази, а не с граматичните си форми: Шефът каза / рече / се развика / изригна…, че за нищо не ставам и че Илиев също нищо не струва. Но за съжаление материалът в седми клас изисква да познаваме граматичните форми на преизказността и тази публикация има удоволствието да ви ги представи. Приятно четене! 🙂
Публикацията в този блог има юридическата стойност на авторски материал и е календарно фиксирана като издаване в глобалното мрежово пространство! Самият автор разрешава некомерсиалното копиране и разпространяване на материала с единственото условие, че в копията бъде запазен авторският му знак или подпис.
Произведението Преизказни глаголни форми в българския език създадено от Богдан Дичев ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 4.0 International договор.
Базирано на следната творба:https://bel7blog.wordpress.com/2016/04/05/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8/.
Български език и литература за седмокласници 